Лунните градини
- Автор: Эриксон Стивен
- Серия: Малазанска книга на мъртвите #1
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
— Той знае — прошепна тя.
— И не бяга — добави Калът.
Далече на първия хълм Върховният маг Тайсхрен се изправи и вдигна ръце настрани. Вълна от златист пламък обгърна дланите му, после се затъркаля нагоре, набъбна и се понесе към Лунния къс. Заклинанието разтресе черната скала, изхвърли от нея облак базалтови отломки и ги отпрати надолу. Смъртоносен дъжд се посипа върху град Пейл и пред чакащите в равнината малазански легиони.
— Почна се — промълви Калът.
Пълна тишина отвърна на първата атака, накъсана само от далечното трополене на каменни късове по плочестите покриви на града и виковете на ранени войници в равнината. Очите на всички се бяха вторачили нагоре.
Отговорът не беше този, който очакваха.
Черен облак загърна Лунния къс, последва едва доловим птичи крясък. Миг след това облакът се разпростя като пелена, раздроби се и Татърсейл осъзна какво виждат очите й.
Гарвани.
Хиляди и хиляди Велики гарвани. Сигурно бяха свили гнезда по цепнатините и издатините на Лунния къс. Гракът им стана по-доловим, креслив хор на побеснели твари. Кръгът им около Лунния къс се разшири, а после дългият петнайсет стъпки разтег на крилете им ги понесе по вятъра и ги надигна високо над града и равнината.
Страхът в сърцето на Татърсейл прерасна в ужас.
Хеърлок се изсмя горчиво и се извърна към тях.
— Това са Лунните пратеници, колеги! — В очите му блестеше безумие. — Тези ядачи на леш! — Загърна се в наметалото си и вдигна ръце. — Представете си владетел, който държи трийсет хиляди Велики гарвана добре нахранени!
На ръба пред портала се беше появила фигура — с вдигнати ръце, с дълга, развята зад главата сребриста коса.
„Гривата на хаоса. Аномандър Рейк. Господарят на чернокожите Тайст Андий, гледал отвисоко сто хиляди зими, онзи, който е пил от кръвта на дракони, онзи, който предвожда последните от своята раса, седнал в Трона на скръбта и начело на кралство, трагично и обречено — кралство без земя, която да назове своя.“
Аномандър Рейк изглеждаше дребен на фона на своята крепост, почти нищожен от толкова далече. Илюзията скоро щеше да рухне. Татърсейл ахна, когато аурата на силата му блесна навън… видима от толкова далече…
— Привлечете Лабиринтите си — изплющя властно гласът на Татърсейл. — Веднага!
Докато Рейк все още сбираше силата си, две кълба от син пламък изхвърчаха нагоре от средния хълм. Поразиха Лунния къс при основата и го разтресоха. Тайсхрен изхвърли нова вълна златисти пламъци, те се разбиха в кехлибарена пяна и червени езици облизаха базалтовата повърхност.
И тогава Лунният господар отвърна. Черна, гънеща се като огромна змия вълна се затъркаля надолу към първия хълм. Върховният маг се беше присвил на колене, за да го отклони, билото около него помръкна, щом носещата гибел сила се затъркаля по склоновете, покривайки близките воински редици. Пред очите на Татърсейл среднощната мълния погълна нещастниците, последвана от тътен, който разтърси земята. Когато мълнията се разсипа, войниците бяха нападали на мъртви купове като пожънати житни стръкове.
„Магията на Куралд Галайн. Древната магия. Дъхът на Хаоса.“
С учестен дъх и стегнати гърди, Татърсейл усети как нейният Тирски лабиринт се вля в тялото й. Тя го оформи, изричайки тихо думите-брънки, а след това силата изригна. Калът я последва, привлякъл Лабиринта Мокра. Хеърлок се обкръжи с тайнствения си извор и ядрото й влезе в битката.
Оттук нататък всичко около Татърсейл се сви като в стиснат юмрук, но част от ума й остана отдалечен, понесен от стихията на ужаса, за да следи с приглушения си взор всичко, което ставаше наоколо.
Светът се превърна в оживял кошмар, щом чародейство полетя нагоре, за да разбие Лунния къс, и чародейство изригна надолу, неумолимо и опустошително. Пръст се заиздига с тътен към небето на огромни стълбове. Скали се затъркаляха между воинските редици като нажежени камъни през сняг. Порой от пепел се спусна, за да покрие и живи, и мъртви. Небето се замъгли до бледорозово и слънцето се превърна в бронзов диск.
Очите й видяха как една вълна помете защитата на Хеърлок и го преряза на две. Воят му беше по-скоро от ярост, отколкото от болка, моментално заглушен от злостната сила, изригнала от хладната, врещяща воля на чародея и втурнала се да я унищожи. Тя залитна назад, но Калът я спря, добавил силата на своя Мокра, за да укрепи разколебаната й защита. После ударът отмина, помитайки всичко надолу по хълма и вляво от тях.