Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Не знам как е било там при вас, но в Хейлшам настойниците ни се отнасяха с особена строгост към всичко, свързано с пушенето на цигари. Сигурна съм, че много биха се зарадвали, ако можеха да скрият, че на света съществува нещо такова като пушенето, но понеже подобна възможност не съществуваше, те ни четяха „конско“ всеки път, когато разговорите ни засягаха темата. Ако, да речем, ни показваха портрета на известен писател или политик, на който той държи цигара, тутакси прекъсваха часа. Дори се носеше слух, че в библиотеката ни липсват някои книги от литературната класика — като например романите за Шерлок Холмс, — защото главните герои в тях пушат твърде много, а ако в някое илюстровано издание или списание имаше скъсани страници, говореше се, че вероятно на тях е бил изобразен човек с цигара или лула в ръката. В часовете често ни показваха зловещи картинки, които показваха какво се случва с вътрешните органи на пушача. Ето защо въпросът, който Мардж К. зададе веднъж на госпожица Люси, предизвика толкова дълбок потрес.
След играта на раундърс си почивахме на тревата и госпожица Люси провеждаше с нас обичайната беседа против тютюнопушенето, когато най-неочаквано Мардж я попита дали някога е припалвала цигара. Госпожица Люси мълча известно време, после каза:
— Бих била радостна да можех да ти дам отрицателен отговор. Но, честно казано, и аз съм пушила на младини. Приблизително две години.
Можете да си представите какъв шок предизвикаха нейните думи. Докато госпожица Люси бавеше отговора си, ние с възмущение гледахме Мардж, която бе посмяла да зададе такъв груб въпрос — все едно да я бе попитала дали не се е нахвърляла на някого с брадва в ръка. След случая, ние многократно превръщахме живота на Мардж в истинско страдание; вече ви разказах за онази вечер, когато притиснахме лицето й в стъклото на прозореца и я накарахме да гледа към гората. Ала в първия миг след признанието на госпожица Люси всички се объркахме, и то толкова много, че забравихме за съществуването на Мардж. Гледахме госпожица Люси с ужасени погледи и чакахме какво ще последва.
Когато тя най-после заговори, претегляше много внимателно всяка своя дума.
— Постъпих лошо, когато започнах да пуша. Тютюнопушенето ми навреди и аз го оставих. Но ми се ще всички вие, без изключение, да разберете, че да пушиш цигари е много, много по-вредно за вас, отколкото за мен.
Замълча. По-късно някой каза, че се била замечтала, ала на мен, както и на Рут ни беше ясно: тя усилено мислеше как да продължи. Най-после изрече:
— Това вече ви е известно. Вие сте възпитаници. Вие сте… особен случай. Ето защо за вас е много по-важно, отколкото за мен, да се грижите за здравето си и да поддържате тялото си в ред.
Тя отново замълча и ни погледна странно. Когато по-късно обсъждахме случилото се, някой каза, че вероятно много й се е искало да чуе въпроса: „Защо? Защо да е по-важно за нас?“ Ала никой не го зададе. Често си спомням за онзи ден и в светлината на случилото се по-късно, вече съм сигурна, че ако бе чула този въпрос, госпожица Люси щеше да ни каже цялата истина. Нужен беше един-единствен въпрос от наша страна.
И така, защо замълчахме? Струва ми се, защото на възрастта, на която бяхме тогава (девет-десетгодишни), вече знаехме достатъчно и се страхувахме да засегнем темата. Трудно ми е да си спомня, какво точно ни е било известно и какво — не. Безусловно знаехме, макар това знание да бе твърде повърхностно, че се отличаваме от настойниците ни и от нормалните хора извън училището; вероятно дори сме знаели, че в бъдеще всички ще станем донори. Ала не разбирахме истинския смисъл на това и ако избягвахме разговорите на дадени теми, това бе по-скоро, защото те ни смущаваха. Освен всичко останало, ни беше тежко да виждаме неудобството, което изпитваха нашите настойници, когато по някакъв начин докосвахме темата. Промяната, която забелязвахме в себе си, ни разстройваше. Подозирам, че тъкмо поради тази причина не продължихме да разпитваме госпожица Люси и после, след играта на раундърс, ние не наказахме толкова жестоко Мардж К. за въпросите й.