Никога не ме оставяй
- Автор: Исигуро Кадзуо
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-637-6
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Никога не ме оставяй». Краткое содержание книги:
Та като се уверих, че касетката наистина липсва, започнах уж съвсем незаинтересувано да разпитвам всички в спалнята дали не са я виждали. Впрочем не бях загубила надежда да я открия: оставаше незначителната възможност да съм я оставила в билярдната или някой да я е взел и на сутринта да ми я върне.
Касетата обаче не се появи нито на сутринта, нито по-късно и аз до ден-днешен нямам ни най-малка представа къде се е дянала. Според мен в Хейлшам ставаха доста повече дребни кражби, отколкото ние — или настойниците ни — бяхме готови да признаем. Но сега аз ви разказвам всичко това, за да ви насоча към Рут и нейната реакция. Трябва да ви напомня, че касетката ми изчезна близо месец след като в стаята за творчество Мидж се бе заинтересувала от кутията за моливи на Рут и аз се бях втурнала на помощ на приятелката си. Както вече ви казах, оттогава Рут все търсеше повод да направи нещо хубаво за мен в знак на благодарност и изчезването на касетата й предостави удобен случай да го направи. Едва след като изгубих касетката, отношенията ни отново се нормализираха — за първи път от онова дъждовно утро, когато под корниза на централната сграда аз й бях казала за дневника, където се вписваха всички покупки на Разпродажбите.
Вечерта, когато открих липсата, разпитвах всички за нея — в това число и Рут, разбира се. Сега, като обръщам поглед назад, се досещам, че тя тутакси осъзна колко дълбоко ме е засегнало изчезването на касетката и колко е важна тя за мен, независимо от факта, че не вдигнах много шум. Ето защо Рут небрежно поклати глава в отговор и продължи да върши онова, което правеше до момента. Ала на другата сутрин, когато излизах от банята, чух я да пита Хана, сякаш между другото, дали е сигурна, че не е виждала касетката ми.
Бяха изминали една или две седмици и аз отдавна се бях примирила с мисълта, че касетката ми е изчезнала, когато по време на голямото междучасие Рут неочаквано дойде при мен. Беше един от наистина хубавите пролетни дни, аз седях на тревата и разговарях с две момичета от по-горните класове. Когато Рут се приближи и ми предложи да се поразходим, аз тутакси разбрах, че това не е случайно. Оставих по-големите момичета и двете тръгнахме към отдалечения край на Северното игрище, после се изкачихме по склона на хълма и стигнахме до оградата, откъдето се откриваше красив изглед към зелената морава в двора, където се разхождаха възпитаниците на Хейлшам. Горе духаше силен вятър — помня, че доста се учудих, защото долу на тревата вятърът не се чувстваше. Стояхме на хълма и се любувахме на изгледа, после тя протегна ръката си към мен, а в нея държеше малко пакетче. Когато го взех, аз усетих, че вътре има касетка и сърцето ми силно заби. Ала Рут тутакси каза:
— Не, Кати, не е онази, която загуби. Опитах се да я намеря, но уви!
— Да — отвърнах аз. — Сигурно е тръгнала за Норфък.
Засмяхме се. После разочаровано извадих касетката от пакетчето и никак не бях сигурна, че докато я разглеждах, разочарованието не се беше изписало на лицето ми.
Названието на касетката беше „Двайсет класически танцови мелодии“. Когато по-късно я чух, оказа се, че това са салонни танци, изпълнени от оркестър. Тъй като касетата ми бе подарък, аз, разбира се, не можех да знам какво съдържа, но ми беше ясно, че няма да има нищо общо с Джули Бриджуотър. Ала тутакси осъзнах, че Рут не би могла да го знае, че по мнението на Рут, която все едно не разбира нищо от музика, тази касетка няма да е с нищо по-лоша от изчезналата. Веднага усетих как разочарованието ми се изпари и на неговото място се настани истинско щастие. В Хейлшам не бяхме свикнали на нежности, на прегръдки. Но аз с дълбока благодарност й стиснах ръцете. Тя каза:
— Видях я на последната Разпродажба. Помислих си, че вероятно ще ти хареса.
Отговорих, че наистина ми харесва, и то много.
До ден-днешен пазя тази касетка. Не я слушам много често, защото самата музика няма нищо общо с онова мое усещане. Тя е нещо като брошка или пръстен за мен, а особено сега, когато Рут вече я няма, касетката е една от най-скъпите на сърцето ми вещи.
Глава седма
Сега искам да премина към последните ни години в Хейлшам. Говоря за времето, когато бяхме на по тринайсет, четиринайсет и петнайсет години — на шестнайсет ни преместиха на друго място. В спомените ми животът в Хейлшам се разделя на две части: тази последна част и всичко онова, което се е случило преди нея. Ранните години, за които ви разказвам, сякаш се сливат в някакъв златен период и когато си спомням нещо от онова време — дори и най-незначителната подробност, — аз усещам как вътре в мен се разпалва някакъв огън. Ала през последните години всичко бе съвсем различно. Не казвам, че сме били нещастни — запазила съм куп скъпи спомени оттогава, — но през по-късните години бяхме по-сериозни и в някакъв смисъл по-мрачни. Може би сега паметта ми изневерява, аз нещо преувеличавам, но съм останала с впечатлението, че всичко около мен се промени твърде бързо, сякаш денят внезапно премина в нощ.