Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Моля се на Бога, дано казваш истината! Къде е Тес?
— В каютата. Ние… сега ще слезем.
— Тя… добре ли е?
— Разбира се, мисис Брок!
— Това не е място за семейни спорове — каза Струан. Той тръгна надолу по мостика и Лайза го последва.
— Здравейте — каза Тес смутено, като излезе от главната каюта. — Здравей, мамо.
— Добре ли си, любов моя?
— О, да, да!
Майка и дъщеря се прегърнаха. Струан повика Кълъм от каютата.
— Съжалявам, тай-пан, но решихме, че така ще бъде най-добре.
— Слушай, момчето ми. Имаше тревожни събития, докато теб те нямаше. — Той разказа на Кълъм за Горт. — Няма съмнение, че той бе човекът, който те нареди така.
— Дали пък… след седем дни…
— Не. Но най-добре да отидеш при доктора на Брок. Това ще успокои Лайза.
— Ти бе съвършено прав. Ти ме предупреди. Бога ми, предупреди ме. Защо Горт направи това?
„Как може човек да направи това на друг човек“, помисли той.
— Не зная. Всичко наред ли е между тебе и Тес?
— О, да. Проклетият Горт! Той развали всичко. — Той извади две писма от джоба си. — Ето отговорите на Скинър и Гордън.
— Благодаря, момчето ми. Не се тревожи за…
— Ние отиваме на брега — каза Лайза. — Вземам Тес с мене, след това…
Кълъм я прекъсна.
— Никъде няма да вземате жена ми, мисис Брок. Що се отнася до слуховете за сифилиса, ние ще отидем веднага при вашия доктор и ще уредим този въпрос.
— Тайлър ще разтрогне тази женитба. Тя бе извършена без разрешение.
— Ние се оженихме пред Бога законно, това е всичко.
Кълъм казваше това, което той и Тес предварително бяха уточнили. Но смелостта му изглеждаше разколебана — заради Горт.
— Съжалявам, че заминахме… не, не съжалявам. Ние се оженихме и аз ще направя всичко, което зависи от мене, да бъда добър зет, но Тес ще бъде с мене и ще прави това, което аз кажа.
— Тайлър ще те пребие!
— О, не, мамо! О, не, мамо! — извика Тес и изтича при Кълъм. — Ние сме женени и това е. Кажете й, тай-пан, кажете й, че не е права.
— Сигурен съм, че баща ти ще бъде разярен, Тес. Така е. Но също съм сигурен, че ще прости и на двама ви. Лайза, не можете ли да им простите тук, веднага?
— Не аз трябва да простя, Дърк Струан.
— Хайде, мамо! — каза Тес. Нищо не може да се случи сега, помисли тя. Сега, когато сме мъж и жена и сме се любили, пак боли както преди, но по различен начин. Той е доволен, толкова внимателен, чудесен.
Тя завинаги бе отхвърлила Нагрек.
— Хайде да закусим заедно — добави Тес.
Лайза избърса изпотените си устни.
— Най-добре елате вкъщи. Аз ще съобщя на баща ти.
— Ние ще бъдем в английския хотел — каза Кълъм.
— Не е нужно това, Кълъм — каза Струан. — В нашата резиденция има апартамент за вас.
— Благодаря, но ние решихме, че така ще бъде най-добре. Смятаме да се върнем в Хонконг незабавно, за да видим мистър Брок и да му поискаме да ни прости. Моля ви, мисис Брок, нека останем приятели. Баща ми ми каза какво се е случило с Горт. Това не бе по негов избор.
— Аз мисля, че бе, момчето ми. А вие не можете да заминете веднага. Утре трябва да вземем ковчега.
— Какво? — попита Тес.
— Горт е убит, мила — каза Кълъм. — Вчера.
— Какво?
— Той бе жестоко заклан от убийци! — извика Лайза.
— О, Боже, не!
Струан й разказа всичко. Освен това, което Горт се опита да направи на Кълъм.
— Не можех да постъпя по друг начин, освен да му се противопоставя — завърши Струан. — Но ръцете ми не са изцапани с кръвта му. Мисля, че ще е най-добре всички да слезем на брега.
Тес плачеше тихо. Кълъм я прегръщаше.
— Хайде, мила, изтрий сълзите си. Това не е по наша вина, нито по вина на татко.
Той я изведе от каютата. Струан наруши тишината.
— Те са женени и щастливи, Лайза. Защо не приемеш този факт?
— Ако е до мене, бих казала да. Ако това, което казва Кълъм, е истина. Но Тайлър няма да се примири — ти го познаваш и той те познава. Аз знаех, че ти си планирал това, Дърк. И той ще го разбере. Той ще те убие… или ще се опита да те убие. Аз мисля, че ти планира това да стане по този начин. Тайлър и ти ще се самоунищожите, щом той се нахвърли върху тебе или ти върху него. Защо избърза, а не изчака три месеца? Не бе много време да се изчака. А сега — о, Боже!
Струан вдигна глава от писмата, когато Кълъм отчаяно влезе в кабинета му и седна.
— Всичко наред ли е?
— Да. Докторът каза, че съм чист.
— Обядва ли?
— Не. Никой от нас не бе гладен. О, господи, всичко вървеше толкова добре. Проклетият Горт и проклетата му лудост!
— Как е мисис Брок?
— Толкова добре, колкото може да се очаква — както биха писали вестниците. Получихте ли синкона?