Тай-пан
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Михаела Михайлова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Тай-пан». Краткое содержание книги:
— Кълъм скоро трябва да се върне.
— Защо не легнеш? Изглеждаш много уморен. Кога обади Ло Чъм, А Сам ще те събуди, айейа. Мисля, че сега и аз бих поспала.
— Да, ще си легна, момичето ми. — Струан я целуна нежно и я прегърна. — О, момичето ми! Толкова се страхувах за теб!
— Благодаря, тай-пан. Отивай сега да спиш. Утре аз ще бъда много по-добре, ти също.
— Аз трябва да отида до Хонконг. Колкото е възможно по-скоро. За няколко дни.
— Ще направиш ли нещо за мене, тай-пан?
— Разбира се.
— Вземи с тебе. Не искам да остана сама, ако ти там.
— Ти не си достатъчно добре, за да можеш да пътуваш, а аз трябва да отида, момичето ми.
— О, но утре аз ще бъда достатъчно добре. Обещавам. Аз ще остана да лежа на кораба и ние ще можем да живеем на „Рестинг клауд“ както преди. Моля.
— Аз ще отида само за няколко дни, момичето ми, а за теб би било по-добре да останеш тук. Много по-добре.
Но Мей-мей се приближи и се притисна до него.
— Моля. Аз ще бъда много послушна, ще пия редовно синкона без протести, ще стоя в легло, ще ям, ще ям, много ще ям, ще бъда фантастично много добре. Обещавам. Моля, не отделяй от мен, докато не оздравея напълно.
— Добре, сега спи, а утре ще решим какво ще правим.
Тя го целуна.
— Не утре. Кълна в Бог, ако заминеш сам, аз няма да храня, няма да пия синкона! Да! — каза тя, като имитираше неговата сърдита гримаса. — Майка ще стъпи на палуба няма да се мръдне от нея!
Струан нежно я притисна до себе си. С всяка минута той чувстваше, че силите й се възвръщат. Бог да благослови синконата!
— Добре, но няма да заминем утре. Следващия ден, на зазоряване. Ако тогава се чувстваш добре. Ако…
— О, благодаря, тай-пан! Аз ще бъда много добре.
Той я отдръпна леко от себе си и я огледа внимателно. Знаеше, че са й нужни месеци, за да възстанови предишната си красота. Но не само красотата прави човека привлекателен, помисли си той. По-важно е това, което е в него, в очите му, в сърцето му.
— О, момичето ми, толкова си красива! Обичам те!
Тя докосна носа му с тънкия си пръст.
— Защо говориш такива неща на майка?
Тя се притисна в обятията му.
— Аз мислех, че и ти ужасно красив!
Тогава той й поднесе двете чаши синкона и тя ги изпи, като стискаше носа си с ръка. След това взе няколко ароматни листа в устата си, за да прогони неприятния вкус. Той я зави като бебе, целуна я отново и отиде в стаята си.
Съблече се и бързо легна блажено в хладните чаршафи. И веднага заспа.
Докато той спеше, разпитът на китаеца убиец продължаваше. Той беше подложен на бавни, методични изтезания — напълно в съгласие с изкуството да се изтръгва информация.
Четиридесет и първа глава
„Чайна клауд“ се завърна в пристанището на Макао малко след разсъмване. Докато корабът се приближаваше до кея, Струан бързаше към пристана. Неговият катер го очакваше.
— Дърк!
Той се обърна изненадан.
— Добро утро, Лайза.
Лайза Брок изглеждаше бледна и сломена.
— Ще дойда с вас.
— Разбира се.
Струан й подаде ръка, за да й помогне, но тя отказа да я поеме.
— Потегляйте! — заповяда той.
Гребците дръпнаха силно. Денят бе чудесен, морето — спокойно, видя малката фигура на капитан Орлов на квартердека на кораба и разбра, че е наблюдаван. Добре, помисли той.
— Ще пренеса трупа на Горт в Хонконг утре — каза Лайза.
Струан не отговори. Той само кимна с глава и погледна към кораба си.
Когато стигнаха до мостика, той остави Лайза да се качи първа на палубата.
— Добро утро — каза капитан Орлов.
— Мис Брок на борда ли е? — попита Струан.
— Да.
— Вие… вие оженихте ли ги? Кълъм и моята Тес? — попита Лайза.
— Да. — Орлов се обърна към Струан. — Вие ме поставихте на неговите заповеди. Той ми заповяда да ги оженя. Началникът си е началник — това е законът. Аз изпълнявах заповеди.
— Така е — отвърна Струан кротко. — Вие бяхте отговорен само по въпросите на навигацията. Аз изясних това на Кълъм.
Лайза се нахвърли яростно върху Струан.
— Тогава това е било преднамерено. Вие го направихте. Вие сте знаели, че те заминават, за да се оженят!
— Не, мисис Брок — каза Кълъм, като излезе на мостика самоуверен, но напрегнат. — Това бе моя идея. Здравей, тай-пан. Аз заповядах на Орлов да ни ожени. Това е моя отговорност.
— Да, хайде да слизаме, момчето ми.
Пребледняла, Лайза сграбчи Кълъм за раменете.
— Имаш ли сифилис?
— Разбира се, че не. Откъде се взе пък това? Мислите ли, че бих се оженил за Тес, ако имах?