Тай-пан

— Добре — започна А Сам. — Нощта преди да пристигнем, преди последните ужасни седем дни, синът на татко попада в лапите на варварин, същински дявол. Този чудовищен варварин организира такъв отвратителен, пъклен заговор да унищожи обичния син на татко, че аз не мога да го опиша. Миналата нощ и днес, когато това магическо питие облекчаваше треската ви, събитията стават ужасни, смъртно опасни. Ние прекарахме нощното бдение на колене и се молехме на боговете. Но напразно. Татко бе загубен, ние бяхме загубени и още по-лошо — врагът бе спечелил играта.

А Сам замълча, внимателно отиде до масата, взе малката бутилка с вино, което Ин-хси бе донесла за Мей-мей, и си наля малко от него, развълнувана.

Когато се освежи от виното, тя разказа цялата история с мъчителни паузи, невероятни въздишки и многозначителни жестове.

— И там, сред покритата с мръсотии земя — завърши А Сам, като се задъхваше и удряше с пръсти по пода, — нарязан на парчета, обиколен от телата на петнадесет убийци, лежал трупът на дяволския варварин. Горт! Така нашият татко бе спасен!

Мей-мей плесна радостно с ръце и се поздрави за предсказанието си. Боговете наистина се грижат за нас! Благодаря ви, че говорих с Гордън Чен когато трябваше.

— О, чудесно! О, А Сам, ти разказа всичко това блестящо. Аз едва не умрях сутринта, когато ми каза, че татко излиза. Ако не беше казала, че новината е чудесна, преди да започнеш, аз наистина щях да умра.

— Айейа, моето момиче!

Струан се бе събудил от нейното пляскане с ръце.

Ин-хси и А Сам станаха притеснено и се поклониха.

— Чувствам фантастично добре, тай-пан! — каза Мей-мей.

— Наистина изглеждаш фантастично добре.

— Ти сигурно цял ден не ял.

— Благодаря ти, момичето ми, но не съм гладен. Ще ям по-късно в резиденцията.

Струан се изправи и се протегна.

— Моля, яж тука — каза Мей-мей. — Остани тука тази нощ. Моля те. Не искам… моля, остани. Ще бъда много щастлива, ако останеш.

— Разбира се, момичето ми — каза Струан. — Ти трябва да вземаш синкона през следващите четири дни. Три пъти дневно.

— Но, тай-пан, аз чувствам чудесно добре. Моля да не пия повече.

— Три пъти дневно, Мей-мей. Следващите четири дни.

— Боже мой, тя има вкус на птичи тор, смесен с оцет и змийска отрова.

В спалнята донесоха маса, отрупана с храна. Ин-хси им сервира, после ги остави сами. Мей-мей деликатно взе няколко от набързо опържените скариди.

— Какво ще правиш днес? — попита тя.

— Нищо особено. Но един проблем е разрешен. Горт е мъртъв.

— Така ли? — попита Мей-мей, като се направи на изненадана и шокирана от тази новина. — Ти много мъдър, тай-пан. Твоят джос фантастично добър.

Струан бутна настрана чинията си, прозя се и се замисли за своя джос.

— Да.

— Няма ли Брок да бъде ужасно гневен?

— Горт е мъртъв не от моите ръце. Даже да беше така, той заслужаваше да умре. Някак си съжалявам, че умря по този начин.

„Смъртта на Горт и бягството на Кълъм и Тес ще разяри Брок — мислеше той. — Трябва да съм готов с оръжие или нож. Ще дойде ли той да ме търси през нощта като убиец? Или съвсем открито? Ще мисля за това утре.“