Роксолана
- Автор: Загребелни Павло
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Петкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роксолана». Краткое содержание книги:
Овладяла върховете на тогавашната източна и европейска култура, тази забележителна жена под името Роксолана влиза в историята и играе значителна роля в политическия живот на своето време.
Ахмед паша шепнеше уплашено:
— А волята на великия султан?
— Тя би могла да се промени, ако не беше тази внезапна смърт на негово величество. Тази смърт може да донесе неизброими страдания за всички. Аз вече виждам кръвта, която тече между чалмите и брадите. И вашата също, садразам. Тя не ви ли плаши?
Но Ахмед паша се колебаеше, мъчеше се да разбере нещата, мрънкаше. Ако стане султан шехзаде Баязид, тогава какво ще се случи с шехзаде Селим? Тя с насмешка повдигаше вежди и търпеливо му обясняваше. Става дума преди всичко за него самия. За да остане той и занапред велик везир. Това е възможно само ако Соколлу бъде премахнат завинаги и ако Баязид стане султан. Шехзаде Селим междувременно трябва да бъде изпратен със сигурна охрана (за да не му причини някой нещо лошо) в летния султански дворец на Босфора. Рустем паша ли? Той е дамат, това му стига. От днес нататък тя вече не е султанка, а валиде. И не султанът е над нея, както е било досега, а тя е над султана, защото той й е син, а тя негова майка. Тя е равнодушна към властта, но благополучието на държавата и всички земи и хора по тях е над всичко.
Така минаха още един ден и една нощ. А на разсъмване дойде главният султански лекар Рамадан и съобщи:
— Великият падишах се върна към живота!
— Не е вярно — тихо промълви Роксолана, чувствувайки как световете рухват над нея, затрупвайки дребното й тяло под своите отломки. — Това не може да бъде!
— Султанът поиска вода и попита за вас, ваше величество! Тя дълго седя вцепенена, после каза:
— Султанът вече не може да се върне към живота. Чувате ли? Трябва да се смята за мъртъв.
Стана и тръгна да излиза от Кубеалтъ. На прага се спря, извика Баязид и бързо му зашепна в лицето:
— Вземай хората си и бягай при онзи самозванец. Донесеш ли главата му на султана, ще бъдеш помилван. Не се бави, докато още можеш да излезеш от вратата на Топкапъ и Стамбул! Ох, да имаше и ти двойник! Да изпратим двойника при двойника — и нека се бият. Но няма спасение — трябва сам да отидеш.
— А вие, ваше величество? — изплаши се той за нея.
— Ще остана тук. Да защищавам твоя живот. И своя. Той хвана ръцете на майка си.
— Но как така? Как?
— Така, както го правех досега. Понеже съм нужна на децата си само с моите мъки.
Ахмед паша съвсем се обърка. Опита се да задържи при себе си Рамадан, като уж разпитваше за състоянието на падишаха, а в същото време се надяваше, че без мъдрия арабин там всичко ще стане от само себе си и султанът ще напусне завинаги този свят. Но и не смееше да задържа дълго лекаря, за да не се досетят за престъпните му намерения, особено след като огромният главен евнух изпрати султанката до нейните покои и поглеждаше садразама не твърде доброжелателно с изцъклените си босненски очи. И той бе босненец, както и Мехмед Соколлу. От тези хора не чакай милост.
Най-сетне великият везир реши сам да отиде до султанските покои, та ако се яви възможност, да честити на негово величество падишаха оздравяването и веднага да разпрати вестоносци по столицата с добрата вест.
Не го задържаше никой, а и той не задържаше повече при себе си султанския лекар.
Изминаха още три дена и три нощи, откакто султанът бе отворил очи и бе попитал за Хасеки. Тя не дойде при него и той не я викаше повече, макар че смъртта се бе отдалечила от него окончателно. Дали беше още твърде немощен, или вече беше подушил измяната й? Може би сега мисли как да я накаже? Лесно е да се осъди държавната измяна, но как да се осъди човешката? И кой би могъл да му разкрие нейната невярност?
Съжаляваше, че нейният верен Хасан не беше до нея. Той би й донесъл всички вести, добри и лоши, а при нужда и би я защитил от опасност, а ако се окалсеше, че и той е безсилен, би я предупредил навреме. Но сега тя трябваше да разчита само на собствените си сили и на щастливата съдба.
СЛУЧАЙНОСТИ
Нищо в света не се губи, само понякога е трудно да бъде намерено.
Така се бе запазил в човешката бъркотия на Топкапъ евнухът Кючук, същият онзи жалък дребен готвач, който преди двадесет години бе заловен в Босфора с крадени овни и бе изправен през нощта пред безпощадните очи на великия везир Ибрахим. Отдавна вече бе изчезнал дори и споменът за всемогъщия някога грък. Колко прекрасни, ценни и благородни хора бяха загинали, разрушени бяха градове, поробени цели земи и унищожени големи и малки държави, а тази жалка човешка отрепка не се бе изгубила, не бе изчезнала и не бе станала жертва на господствуващата навсякъде жестокост, а продължаваше да живее както и преди в дебрите на султанския дворец, преживя какво ли не и оцеля като червей в ябълка, държеше се здраво като кърлеж в овча козина. Да се каже, че Кючук просто е оцелял, е все едно нищо да не се каже. Ако би възкръснал Ибрахим, свидетелят на най-голямото потъпкване и унижение на Кючук, той никога не би познал малкия омърлян евнух в сегашния готвач на великия везир — добре гледан, обвит в коприни, чист и напарфюмирай като султанска одалиска. Сега в заплетената йерархия на султанските кухни над Кючук стояха само мюшерифите — знатните надзиратели на този сладък ад и пазителите на здравето на падишаха. Всичко останало беше по-долу от Кючук, подчиняваше му се, слугуваше му и послушно изпълняваше неговите разпоредби, капризи и желания. Кючук ходеше сред своите подчинени като истински паша, поучаваше ги какви трябва да бъдат онези, които готвят храна за най-знатните особи на империята — чисти и спретнати, с бръснати глави, с измити ръце и изрязани нокти, трезви, не свадли-ви, покорни, бързи, старателни и добре да познават вкуса и изискванията на онези, които стоят по-високо. Храната за човека е същото, каквото е словото. С дума можеш да пробиеш дори най-здравите стени, в които не може да направи пробив никоя войска, и по същия начин през стомаха можеш да се добереш до сърцето дори на такъв човек, който и сам не знае, че има сърце. Курабийка с мед ще накара дори еничарина да омекне. Кючук беше благодарен на случая, който го доведе в султанските кухни и го остави там, а още по-благодарен беше на онази случайна нощ, която някога започна за него със смъртен ужас, но изведнъж се обърна в неочаквана тайна власт над всичко, което виждаше и чуваше.