Кладенецът на възнесението
- Автор: Сандърсън Брандън
- Серия: Mistborn #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-146-7
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кладенецът на възнесението». Краткое содержание книги:
— Защо, Марш? — прошепна Сейзед.
— Не зная — отвърна със сподавен глас Марш.
Взел светкавично решение, Сейзед затвори желязоема и вместо това извлече стомана и увеличи отново бързината си. Хвърли лампата и отскочи встрани със скорост, която Марш не беше в състояние да проследи. Лампата полетя назад, но после Марш преустанови Тласъка, за да се освободи от собствения си капан, и тя издрънча на пода.
Сейзед отново бе по-бързият. Завъртя се и вдигна ръка, за да се опита да измъкне ключовия метален прът на Инквизитора — този, който бе забит между плешките му. Изваждането му водеше до смъртта на инквизиторите — слабо място, заложено в тях от лорд Владетеля.
Сейзед се плъзна покрай Марш с намерение да го нападне отзад. Стоманеният шип стърчеше на няколко сантиметра от тила на инквизитора и от него капеше кръв.
В този момент стоманоемът на Сейзед се изчерпа.
Пръстените нямаха голям капацитет и двете бързи извличания ги бяха пресушили за секунди. Скоростта му започна да спада, но той все още бе вдигнал ръка и притежаваше сила за десет мъже. Виждаше ясно издатината на гърба на Марш, където бе ключовият прът. Да можеше само…
Марш се завъртя и ловко отби ръката на Сейзед встрани, заби лакът в корема му, после го зашлеви с опакото на ръката си през лицето.
Сейзед залитна назад, пютриумът също се изчерпа и силата му започна да се топи. Той се блъсна с болезнен стон в стената и падна.
Марш се извисяваше над него в тъмната стая.
— Ти сгреши, Сейзед — заговори той все така тихо. — Може някога да не съм бил воин, но това се промени. Ти прекара последните две години в учение, докато аз убивах. Мнозина загинаха в ръцете ми…
Марш пристъпи напред и Сейзед се закашля и се опита да се размърда. Опасяваше се, че ръката му отново е натрошена. Почерпи цинк, за да ускори мисълта си, но това не помогна на тялото му да се раздвижи по-бързо. Можеше само да гледа — с ясното съзнание за това, което го очакваше — как Марш се навежда да вдигне падналата лампа.
От разбитата очница капеше кръв и лицето му беше зловещо и непроницаемо. Инквизиторът изглеждаше… опечален, докато бавно вдигаше лампата, за да я стовари върху главата на Сейзед.
„Чакай малко — помисли Сейзед. — Откъде всъщност идва светлината?“
Върху гърба на Марш се стовари фехтоваческо бастунче, раздроби се и отломките се разхвърчаха.
Вин и Елънд стигнаха до езерцето. Елънд мълчаливо коленичи до него, но Вин остана права. Не откъсваше поглед от сияйната вода. Беше се събрала в неголяма вдлъбнатина в скалата и изглеждаше плътна — като метал. Сребристо-бял, сияещ, течен метал. Кладенецът бе широк само няколко крачки, но силата му разкъсваше ума й.
До такава степен бе запленена от красивото езерце, че не забеляза мъгливия призрак, докато Елънд не я стисна за ръката. Тя вдигна глава и видя, че призракът е застанал пред тях. Изглеждаше сякаш е склонил глава, но когато тя се извърна, сенчестият силует се издължи.
Досега не беше виждала създанието извън мъглите. Все още не беше напълно… завършено. Мъгливи повлекла се местеха непрестанно нагоре и надолу, оформяха контурите и вътрешността. И сякаш следваха предначертан план. Вин изсъска и извади кинжала.
— Почакай! — спря я Елънд. Тя се намръщи и го погледна.
— Вин, не мисля, че това нещо е опасно — каза той и пристъпи към призрака.
— Елънд, недей! — извика тя, но той само поклати глава.
— Вин, той ме навести, докато те нямаше. И не ми направи нищо лошо. Изглежда, искаше… да ми каже нещо. — Той се усмихна и бавно доближи призрака. — Какво искаш от нас?
Мъгливият призрак постоя неподвижно няколко секунди, после вдигна ръка. Нещо проблесна, отразявайки светлината на езерцето.
— Не! — изкрещя Вин и се хвърли напред, но острието на призрака вече се бе забило в корема на Елънд. Бившият крал изстена и падна по гръб. — Елънд! — проплака Вин и се наведе над него. Призракът отстъпи и някъде от мъгливите му очертания се посипаха тъмни капки кръв. Кръвта на Елънд.
Елънд лежеше по гръб, с широко отворени очи. Вин разпали пютриум, разкъса ризата му и огледа раната. Призракът бе забил невидимото си оръжие в корема и раната зееше.
— Не… не… не… — повтаряше почти вцепенената от ужас Вин. Ръцете й бяха изцапани с кръвта на Елънд.
Раната беше ужасна. Смъртоносна.
Хам захвърли строшеното бастунче. Ранената му ръка все още висеше на превръзката. Якият Главорез изглеждаше ужасно доволен от себе си, докато прекрачваше тялото на Марш и подаваше здравата си ръка на Сейзед.
— Не очаквах да те намеря тук, Сейз.