Кладенецът на възнесението

Без да губи нито миг, Марш се опита да Тласне Сейзед. Сейзед очакваше това и отвори желязоемния пръстен — извлече съхранената вътре тежест. Тялото му стана по-плътно и той почувства как тежестта го притегля надолу, юмруците му се превърнаха в железни гюлета, увиснали на ръцете му.

Марш полетя назад, отхвърлен от собствения си Тласък. Блъсна се с гръб в стената и от устните му се изтръгна изненадан вик и отекна в малкото прихлупено помещение.

Сенки танцуваха по стените. Сейзед почерпи острота на зрението, затвори желязоема и се хвърли върху объркания инквизитор. Марш обаче се възстанови бързо. Вдигна ръка, Придърпа една незапалена лампа от стената и тя профуча с нарастваща скорост право към него.

Сейзед отвори цинкоема. Имаше чувството, че е някакъв чудат хибрид между аломант и ферохимик, с източници на метал, забити в тялото. Златото бе помогнало да заздравеят раните му, но пръстените оставаха в плътта. Така бе постъпвал и лорд Владетеля, задържайки металоемите в себе си, проникнали в плътта, за да не могат да му бъдат отнети.

Сейзед винаги бе смятал това за отвратително. Но сега за първи път разбираше ползата от подобна постъпка. Мисълта му се ускори и той светкавично предугади траекторията на лампата. Марш възнамеряваше да я използва като оръжие срещу него. Сейзед побърза да извлече стомана. Аломантията и ферохимията притежаваха едно основно различие: аломантията черпеше сили от самите метали и по тази причина бе ограничена от тяхното количество; при ферохимията едно и също умение можеше да се използва многократно, стига преди това месеци наред да са трупани резерви от него.

Стоманата съхраняваше физическа бързина. Сейзед пресече стаята с такава светкавична скорост, че въздухът свиреше в ушите му. Улови лампата във въздуха, отвори желязоема докрай — увеличи многократно тежестта си — и извлече пютриум, за да си осигури нужната сила.

Марш нямаше време да реагира. В момента той Дърпаше лампата, задържана от нечовешката сила на Сейзед, който при това бе прикован към земята от непреодолима тежест. За втори път Марш стана жертва на собствената си аломантия. Притеглянето го запокити през стаята право към Сейзед и той заби лампата в лицето му. Металът в ръката му се огъна и силата на удара отметна Марш назад. Инквизиторът се блъсна в мраморната стена и във въздуха се разлетяха капки кръв. Докато Марш се свличаше на земята, Сейзед забеляза, че един от металните шипове се е подал напред и главата му стърчи от окървавената очница.

Сейзед възвърна нормалното си тегло, скочи и замахна с импровизираното си оръжие. Но Марш се съвзе, вдигна ръка и Тласна. Сейзед се подхлъзна назад, но успя да спре, след като отново извлече желязо и увеличи теглото си.

Марш изръмжа, притискан от собствения си Тласък към стената. Ала точно това неутрализираше и действията на Сейзед. Терисецът направи опит да пристъпи напред, но силата на Тласъка на неговия противник и собственото му свръхнатежало тяло затрудняваха неимоверно придвижването му. За миг двамата замръзнаха, напънали сили един срещу друг. Зад тях тъмнееше отворът към Кладенеца.