Тетрарх [bg]

— Минис? — каза Триор.

Младият аахим бе доближил ухото си до фуниевидно приспособление.

— Отправят се на югозапад. Няма други.

— Чуваш ги с помощта на този прибор? — поинтересува се механикът.

— Усещам стъпките им.

Продължиха да чакат. Триор все така наблюдаваше движението на линиите върху навигационния панел.

— Какво има? Защо още стоим? — попита Ниш.

— Разположили са стражи — от тип, с какъвто не съм сигурна, че ще успея да се справя.

— Стражи?

— Схематизирани устройства, които усещат аурата на Изкуството и задействат тревога. Те никога не спят, никога не проявяват невнимание. Нищо, което използва Изкуството, не може да премине край тях.

Ниш преустанови въпросите си.

— Минис, долу ще откриеш пакет, поставен под първата седалка. Би ли го донесъл?

Младият аахим изпълни поръчението. Триор подаде пакета на Ниш.

— Ето ти шанс да се докажеш. Виждаш ли онази скала там? Седмата?

— Онази, която се стеснява към основата?

— Да. Това е страж. Върви на хълма и заобиколи над нея. Този пакет съдържа мрежа със златно фолио. Внимавай да не я разкъсаш. Покрий стража с нея и я разстели чак до земята. Внимавай да не остават открити места. После смачкай това с пръстите си и го сложи под мрежата. — Тя постави в ръката му нещо, напомнящо малко яйце. — Когато ти дам знак, донеси мрежата обратно. Може да ни потрябва отново.

— Защо аз?

— Ти не притежаваш магически талант.

— Ами ако има и лиринкси, които са останали на пост?

— Те ще те изядат и аз ще трябва да потърся друг начин, което ще ме отегчи. Хайде, върви.

Неприятното беше, че думите й бяха верни. Ниш започна да се промъква сред сухата трева, издайнически шумоляща. Изкачването му бе още по-шумно, защото склонът на хълма бе покрит с парчета кора и сухи клонки. Канарите на върха представляваха отлично място за засада.

Миризмата достигна до него почти при изравняването с най-ниския камък — силна, животинска, мускусна. Лиринкс. Ниш застина и се притисна към камъка. Лек ветрец разроши върховете на дърветата. Други звуци не присъстваха. Създанието можеше да е навсякъде. Всеки момент щеше да го надуши. А механикът бе невъоръжен.

Но нали Минис бе казал, че лиринксите са се отдалечили. Вероятно Крил-Ниш надушваше остатъчната им миризма, а може би вонята идваше от изхода. Той изчака още минута, за да се увери. Не чу и не надуши нищо друго.

Триор сигурно бе започнала да се изнервя. Ниш бе повдигнал крак за следващата стъпка, когато се разнесе ударът. Нещо изкънтя в една от по-големите канари нагоре. Този път несъмнено ставаше дума за лиринкс — механикът долови познатото стържене на нокти.