Тетрарх [bg]

— Да вървим — каза Хлар. — Няма смисъл да стоим тук.

Двамата цял ден обикаляха Снизорт от разстояние, а по здрач отчаяният Минис насочи конструкта обратно към аахимския лагер.

— Да потърсим отново скрутатора — предложи Крил-Ниш.

— За малко се разминахте — каза Фин-Мах, когато конструктът отново спря на командния хълм. Въздухоплавът се отправяше на юг.

Минис започна да си скубе косите. Той рухна на колене, протягайки ръце към небето. Зениците му се разшириха.

— Виждам бъдещето, Ниш. То е черно и червено. Кървавочервено!

— Какво има, Минис?

Дали аахимът говореше за бъдещето на Ниш, или за смъртта на неизвестния близък човек?

— Огромна експлозия! — Втренченият му поглед се премести върху механика.

— Какво искаш да кажеш?

Очите на Минис се подбелиха. Той се вцепени и безмълвно рухна върху тревата, където остана да лежи като вкаменен ствол.

Фин-Мах дотича с кофа вода, която плисна в лицето му.

— Най-добрият цяр против пристъп — обяви тя.

Минис изхъхри и се задави. Скованите му челюсти се размърдаха, изплюващи водата. Краката му се раздвижиха. Накрая аахимът отвори очи, отново нормални. Той слабо се усмихна към Ниш.

— Става дума за тях.

— Тях?

Въздухоплавът почти не се виждаше.

— Приятелите ти — Флид, Иризис и Юлия. И за Снизорт.

— Натам ли се отправиха те? — обърна се Ниш към Фин-Мах.

Страданието на Минис изглежда я бе впечатлило.

— Вярваме, че лиринксите са разположили възлопресушител. Флид отиде да го унищожи.

За момент изглеждаше, че младият аахим ще получи повторен пристъп.

— Ами Тиан?

Никой не отговори.

— Сам ще отида при нея — заяви Минис, — щом не се осмеляваш да ми помогнеш.

— По-добре кажи на баща си, Минис — рече Хлар.

— Ха! — яростно изфуча аахимът. — Той ще се зарадва да я види мъртва. Единствено на Триор мога да се доверя, но…

— Какво?

— Тя винаги се отнася с презрение към предсказанията ми.

На Ниш му бяха омръзнали Минисовите оплаквания.

— Толкова ли те е страх от нея, че ще позволиш това да ти попречи да спасиш любимата?

Триор беше в палатката си, четяща депеша.

— Това е първото съобщение от Щасор — каза тя на Минис, изпреварвайки въпроса му. — Най-сетне.

— Какво ги е забавило толкова? — поинтересува се Ниш.

— Щасор се намира сред планини, непроходими за конструктите ни. Пратениците ни трябваше да го достигнат пеш. Намирането на града се оказа… трудно.