Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Не мърдайте! — изрева предводителят им. — Като офицер на Архонта и Съвета ви арестувам за престъпления срещу Тал Верар. Горе ръцете и не се съпротивлявайте, защото няма да има пощада!
8
Дългата, плитка лодка спря на частната площадка на Архонта и Локи усети как сърцето му думка в гърдите. Сега идваше деликатната част, твърде деликатната част.
Обкръжаващите ги Очи ги избутаха от лодката. Бяха им вързали ръцете зад гърба и отървали от картините. Носеше ги, много внимателно, последният слязъл от лодката от арестувалите ги Очи.
Един офицер дойде при предводителя на Очите и отдаде чест.
— Тук сме, за да отведем арестуваните незабавно при Протектора, Началник на мечовете!
— Знам — отвърна началникът с отявлена нотка на задоволство в гласа. — Браво, сержант.
— Благодаря, господин началник! В градината ли?
— Да.
Поведоха Локи и Джийн през Мон Магистерия, през празни коридори и безмълвни бални зали, през миризмите на оръжейна смазка и прашни кътчета. Най-сетне излязоха в градината на Архонта.
Чакълът по пътеката скърцаше под краката им, докато вървяха в благоуханната нощ покрай бледото сияние на Сребърните лози и смайващото сияние на бръмбарите фенери.
Максилан Страгос седеше и ги чакаше край навеса за лодки на специално донесен за случая стол. С него бяха Мерейн и… — как се разтуптя сърцето на Локи! — плешивият алхимик, както и още двама Очи. Арестувалият ги отряд, воден от сержанта, отдаде чест на Архонта.
— На колене! — рече нехайно Страгос и бутнаха Локи и Джийн на земята пред него. Локи потреперя и се напрегна да разгледа подробностите. Мерейн беше с туника с дълги ръкави и тъмна пола. От своя ъгъл на зрение Локи забеляза, че е обута не с изискани, натруфени чепици, а с черни ботуши с равна подметка, удобни за бягане и за бой. Интересно. Алхимикът на Страгос държеше голяма сива чанта и изглеждаше нервен. При мисълта какво би могла да съдържа тази чанта сърцето на Локи отново заби учестено.
— Страгос… — заговори той, като се преструваше, че няма представа какво се върти в главата на Архонта. — Пак ли градинско увеселение? Твойте магарета в доспехи вече могат да ни развържат — съмнявам се, че сред дърветата се спотайват агенти на Приори.
— Понякога съм се чудил какво точно е нужно, за да те смири — рече Страгос и даде знак на застаналото от дясната му страна Око да мине напред. — За жалост стигнах до извода, че това вероятно е невъзможно.
Окото изрита Локи в гърдите и го събори по гръб. Той се загърчи и се опита да изпълзи встрани и чакълът изхрущя под него. Окото посегна, дръпна го и отново го постави на колене.
— Виждате ли моя алхимик? Тук е, както помолихте — продължи Страгос.
— Да — потвърди Локи.
— Повече от това няма да получите. Никога. Удържах на думата си. Вие си го гледайте и му се радвайте.
— Страгос, копеле долно, още имаме работа с…
— Според мен нямате — отвърна Архонтът. — Мисля, че вече сте си свършили работата. И най-сетне май разбрах точно защо сте толкова сърдити на Вързомаговете, че ви предадоха на моите грижи.
— Страгос, ако не се върнем на „Отровната орхидея“…
— Моите наблюдатели ми докладваха, че кораб, отговарящ на описанието й, е закотвен северно от града. Съвсем скоро ще ида да я прибера с половината галери от флотата ми. И пак ще прекарам пират по улиците и ще хвърля екипажа в Дълбината Бунище един по един, докато цял Тал Верар ме слави.
— Но ние…
— Вече ми дадохте онова, което ми е нужно — прекъсна го Страгос. — Макар и не точно така, както го бяхте намислили. Сержант, срещнахте ли някакви трудности, докато водехте арестуваните от кулата насам?
— Рекин отказа да ни допусне в сградата, Протекторе.
— Рекин отказал да ви допусне в сградата — повтори Страгос, като явно се наслаждаваше на всяка дума. — И по този начин е спазил неофициална традиция, сякаш тя превъзхожда моята законна власт. И с това ми е дал причина да изпратя цели взводове от моите войски там и да извърша онова, което подкупната градска стража няма да извърши — да тикна тоя копелдак в килия, докато разберем докога ще си трае за делата на добрите му приятели Приори. Вече разполагам с възможност да поведа бой. Няма нужда вие двамата да продължавате да безчинствате в моите води.