Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Страгос, гад мръсна…
— Всъщност — рече Архонтът — и от вас няма никаква, ама никаква нужда.
— Сключихме договореност!
— И бих я спазил, ако не бяхте ме подиграли в единственото, за което не бих търпял неподчинение! — Страгос стана от стола си, разтреперан от ярост. — Наредих ви да оставите мъжете и жените в Обветрената скала живи! Живи!
— Но ние… — Локи съвсем се слиса. — Ние използвахме Мраз за ума и ги оставихме…
— … с прерязани гърла! — довърши Страгос. — Само двамата на покрива оцеляха. Предполагам, че ви е мързяло да се покатерите, за да довършите и тях.
— Ние не сме…
— Кой друг е нападнал острова ми онази нощ, Коста? Той не е точно свято място, където се стичат поклонници, нали? Ако не сте го сторили вие, значи сте позволили на затворниците да го сторят. И в двата случая вината е ваша.
— Страгос, честно, не разбирам за какво говориш.
— Това няма да съживи четиримата ми добри мъже и жени, нали? — Страгос си пъхна ръцете зад гърба. — С това приключваме. Гласът ти, наглият ти тон, самата безочливост в този твой език… Ти си кожа от акула за моите тъпанчета, мастер Коста, и си убил честни войници от Тал Верар. Не заслужаваш нито жрец, нито погребение, нито гроб. Сержант, дай ми меча си.
Предводителят на отряда Очи пристъпи напред, извади оръжието си и го подаде с дръжката напред на Архонта.
— Страгос — обади се Джийн. — Едно последно нещо.
Локи се обърна към него и видя тънката му усмивчица.
— Ще запомня този миг до края на проклетия си живот.
— Аз…
Страгос така и не довърши изречението, защото сержантът изведнъж замахна с меча и стовари дръжката му върху лицето на Архонта.
9
Ето как действаха.
Очите натикаха Локи и Джийн в масивна карета с преградени с железни решетки прозорци. Трима се качиха вътре заедно с тях, двама се качиха на капрата и хванаха поводите, а трима застанаха отстрани и отзад като охрана.
В края на улицата на най-високия етаж на Златните стъпала, там, където каретата трябваше да свие вляво към стръмната рампа, водеща към по-долния етаж, изведнъж друга карета препречи пътя й. Очите се развикаха заплашително. Кочияшът на другата карета се разсипа в извинения и заобяснява, че конете му били необикновено инатливи.
После засвистяха тетиви на арбалети и кочияшите и охраната изпопадаха на земята, безпомощни сред буря от стрели. От двете страни на каретата притичаха отряди на градската стража в пълна униформа, размахали палки и щитове.
— Движение! — крещяха те на слисаните зяпачи. Най-умните сред тях вече бяха офейкали и се бяха скрили. — Тука няма нищо за гледане! Работа на Архонта и Съвета!
Щом труповете паднаха на калдъръма, вратата на каретата рязко се отвори и тримата вътре предприеха напразен опит да помогнат на падналите си колеги. Още два отряда градска стража, с помощта на доста частни лица в цивилно облекло, които просто случайно се задействаха по същия знак, се втурнаха и ги овладяха. Единият се съпротивляваше толкова яростно, че случайно падна убит; другите двама не след дълго ги изтикаха до каретата и махнаха бронзовите им маски.
Дойде Лайонис Кордо в униформа на Око, изпипана до най-малките подробности, без маската, следван от още седмина мъже и жени в почти пълно облекло. С тях беше и една млада жена, която Локи не разпозна. Тя коленичи пред двамата пленници.
— Тебе не те познавам — рече тя на този отдясно и преди мъжът да проумее какво става, един страж преряза гърлото му с кинжал и го бутна на земята. Другите стражи бързо извличаха останалите трупове настрана.
— Ти — продължи жената, вперила поглед в единствения оцелял от Очите. — Луций Каулус. Тебе те познавам.
— Убийте ме! — извика мъжът. — Нищо няма да ви дам!
— То е ясно — рече жената. — Но ти имаш майка. И сестра, която работи в Полумесеца на Черните ръце. И побратим на рибарските лодки, и двама племенници…
— Майната ти! — изпсува Каулус. — Ти не би…
— И ти ще гледаш. Бих. И ще го направя. Всичките до един, а ти през цялото това време ще си там и те ще знаят, че само с няколко думи си могъл да ги спасиш.
Каулус заби поглед в земята и се разрева.
— Моля те! Нека това си остане между нас…
— Тал Верар си остава, Каулус. Архонтът не е Тал Верар. Но аз нямам време да си играя игрички с тебе. Отговори на въпросите ми или ще издирим близките ти.