Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– А вашият приятел в това време болен на легло.
– Не ми беше приятел. Беше една развалена плоча. Когато се върнах в Антверпен, вече беше умрял. – Опитвайки се да разведри обстановката пред този висок полицай: – Сякаш съм му липсвал, разбирате ли?
Бернат мълчеше. А Боб Мортелманс се опита да се докопа до вратата. Бернат, без да стане от стола и без да помръдне и един мускул, каза опитайте се да избягате и ще ви счупя гръбнака. Ясно ли е?
– Дда. Напълно.
– Вие сте мръсник. Откраднали сте му цигулката.
– Ама той дори не знаеше, че тя е у някого...
– Вие сте мръсник. Продали сте се за сто хиляди франка.
– Не съм го направил за пари. А и бяха петдесет хиляди. При това белгийски.
– И обрахте нещастния Адриа Ардевол.
– Кой е този?
– Господинът от Барселона, когото измамихте.
– Уверявам ви, че не съм го направил за пари.
Бернат го погледна с любопитство. Кимна, сякаш го подканваше да продължи да говори. Но събеседникът мълчеше.
– Тогава защо го направихте?
– Защото... беше една възможност... Беше ролята на моя живот. Затова приех.
– И най-добре платената.
– Вярно е. Но защото я изиграх блестящо. А освен това се наложи да импровизирам, защото оня тип започна разговор и аз трябваше освен монолога да импровизирам и разговор.
– И какво?
– Ами справих се. – С гордост: – Успях напълно да се превъплътя в моя герой.
Бернат си помисли сега ще го удуша. И се огледа да види има ли свидетели. В това време Боб Мортелманс се върна към любимата си роля, поощрен от мълчаливото възхищение на полицая. Играеше, дори малко преиграваше:
– Може би доживях до днес и ти разказвам всичко това, защото се държах като страхливец на рождения ден на Амеличе. Или защото в онази дъждовна събота в бараката откраднах едно мухлясало парче хляб от стария Моше от Вилнюс. Или защото се отдръпнах незабелязано, когато блокфюрерът реши да ни накаже и взе да удря с приклада на пушката и ударът, който трябваше да се стовари върху мен, уби едно момче, което...
– Стига вече!
Бернат стана и Боб Мортелманс си помисли, че ще се нахвърли да го бие. Сви се, седнал на стола, готов да отговаря, както се е сгърчил, на още въпроси, на всичките, които иска да му зададе този агент на Интерпол.
Бернат каза отвори си устата и Адриа я отвори, сякаш беше Льоренс на една година, даде му пълна лъжица и каза колко е хубава супата с грис, нали? Адриа погледна Бернат и не каза нищо.
– Какво мислиш?
– Аз?
– Ти.
– Не знам.
– Кой съм аз?
– Този.
– Хапни още една лъжица. Хайде, отвори уста, последната е. Давай, много добре.
Вдигна капака на второта ястие и каза ооо, колко вкусно, варено пиле. Обичаш ли?
Адриа равнодушно впери очи в стената.
– Обичам те, Адриа. И няма да ти говоря за цигулката.
Той го погледна с погледа на Гертруд или с погледа на Гертруд, с който, както му се струваше на Адриа, го гледаше Сара. Или с погледа на Гертруд, с който Бернат си мислеше, че Сара гледа Адриа.
– Обичам те – повтори Бернат. Взе едно безвкусно парче от бледото пилешко бутче и каза ооо, колко е хубаво, колко е хубаво. Хайде, отвори уста, Льоренс.
Когато приключиха с вечерята, Джонатан дойде да прибере таблата и го попита искаш ли да си лягаш?
– Аз ще се заема с това, ако нямате нищо против.
– Много добре, ако имате нужда от помощ, свирнете ми.
Щом останаха сами, Адриа се почеса по темето и изпухтя. Вторачи празен поглед в стената. Бернат бръкна в чантата и извади една книга.
– Проблемът за злото – прочете на корицата. – Адриа Ардевол.
Адриа го погледна в очите, после погледна корицата. Прозя се.
– Знаеш ли какво е това?
– Аз?
– Да. Ти си го написал. Помоли ме да не я публикувам, но в университета ме увериха, че си струва. Ти спомняш ли си?
Мълчание. Адриа изпитваше неудобство. Бернат хвана ръката му и почувства как приятелят му се успокоява. После му каза, че с подготовката за издаване се е заела преподавателката Парера.