Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
Разпери ръце, подканяйки го да реши. Понеже Бернат не помръдна, продължи:
– Желаете ли десерт? – щракна с пръсти към сервитьора. – Тук правят страхотен крем карамел.
507 Вуйчо (ит.). – Б. пр.
* * *
Бернат влезе в cinquantaquattro тъкмо когато Уилсон беше обул съвсем нови маратонки на Адриа, който седеше на инвалидната количка.
– Вижте колко е хубав – каза болногледачът.
– Много е хубав. Благодаря, Уилсон. Здравей, Адриа.
Адриа не реагира. Сякаш се усмихваше. Стаята си беше както винаги, въпреки че отдавна не беше влизал тук.
– Донесох ти това – каза.
Подаде му една дебела книга. Адриа я взе малко уплашен. Погледна към Бернат, без да знае какво да прави с нея.
– Аз съм я написал – му каза. – Току-що е излязла от печатницата.
– А, чудесно – отвърна Адриа.
– За теб е. И прости ми, прости ми, прости ми.
Като видя непознатия с наведена глава и почти разплакан, Адриа също се разплака.
– Аз ли съм виновен?
– Ама как, съвсем не. Плача за... Просто така.
– Извинете. – Погледна го разтревожен. – Хайде, не плачете, господине.
Бернат извади от джоба си една кутийка с компактдискове, взе един диск и го сложи на апарата на Адриа. Хвана го за ръцете и му каза чуй това, Адриа: това е твоята цигулка. Прокофиев. Вторият концерт. Зазвуча жалбата, която Джошуа Мак беше изтръгнал от сторионито на Адриа. Стояха така двайсет и седем минути. Хванали се за ръце, слушаха ръкоплясканията и всичко останало от записа на живо.
– Подарявам ти този диск. Кажи на Уилсон, че е твой.
– Уилсон!
– Не, сега няма нужда. Аз ще му кажа.
– Момчеее! – извика Адриа.
Сякаш беше очаквал този момент, сякаш ги беше шпионирал, Уилсон надникна в стаята.
– Какво става? Добре ли си?
– Само да ви кажа, че... донесъл съм му този диск и тази книга. Нали може?
– Спи ми се.
– Гълъбче, нали ей сега те облякох!
– Ака ми се.
– Ама че си досаден. – Към Бернат: – Ще ни позволите ли? Само пет минути.
Бернат излезе в коридора с книгата. Отиде на терасата и я запрелиства. Една сянка застана до него:
– Ааа, много добре, а? – доктор Валш сочеше книгата. – Ваша е, така ли?
– Да не би да сте...
– Ох! – прекъсна го лекарят. – Нямам време да чета. – И сякаш го заплашваше: – Но ви уверявам, че някой ден ще я прочета. –Правейки се на интересен: – Нищо не разбирам от литература, но ще я критикувам безпощадно.
Няма да страдаме от това, помисли си Бернат, докато гледаше как докторът се отдалечава. Мобилният телефон иззвъня. Застана в ъгъла на терасата, защото в клиниката беше забранено да се ползва мобилен телефон.
– Да, кажи.
– Къде си?
– В болницата.
– Искаш ли да дойда?
– Не, не, не – отвърна малко припряно. – В два часа ще бъда у вас.
– Наистина ли не искаш да дойда?
– Не, не, не... Наистина няма нужда.
– Бернат.
– Какво.
– Гордея се с теб.
– Аз... За какво?
– Тъкмо дочетох книгата. Успял си да пресъздадеш, доколкото мога да преценя, характера на твоя приятел...
– Амиии... благодаря от сърце. – Съвзема се: – В два ще бъда у вас.
– Няма да слагам ориза на паелята, докато не дойдеш.
– Добре, Шениа, сега трябва да затворя.
– Целуни го от мен.
Точно когато затваряше и докато си мислеше объркан за онази невъзможна фигура – бутилката на Клайн508, Уилсон изкарваше Адриа с инвалидната количка на терасата. Адриа си засенчи лицето с длан, сякаш грееше ослепително слънце.
– Здравей – каза Бернат. На Уилсон: – Ще го заведа в кътчето с глициниите.
Уилсон сви рамене и Бернат избута количката с Адриа до кътчето с глициниите. Оттам се виждаше доста голяма част от град Барселона и морето на заден план. Клайн. Седна и отвори книгата на последните страници. И прочете: Мина много време, откакто преживях това; и изтече доста време, откакто го написах. Сега е друго. Сега е утре.
И защо разказах всичко това? Защото, ако брат Микел не беше имал угризения на съвестта заради жестокостта на светия инквизитор, нямаше да избяга и нямаше да стане брат Жулиа със семената от клен в джоба, а Гийом-Франсоа Виал нямаше да продаде своята сториони на семейство Аркан на безбожно висока цена.