Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
В един ъгъл имаше още нещо. Плик на „Кодак“. Отворих го с любопитство в пръстите: вътре бяха снимките, които направих на моята сториони в деня, когато я върнах на Матиас Алпартс. Даже не си спомнях, че след като проявих снимките, ги бях прибрал в сейфа. Спомнях си само, и до днес мисля така, съмнението, че съм направил най-голямата глупост на света, оставяйки се да ме трогне една история, прекалено драматична, за да е лъжлива. Прегледах снимките една по една: бяха от тези, на гърба на които са отбелязани месецът и годината, когато са направени. Прегледах ги: предната част, гърба, околниците, прекрасния орнамент в долния край, ефовете; и тази, която направих, като си заврях лицето в отвора на ефа – вътре едвам се четеше Laurentius Storioni Cremonensis me fecit. Уф. Минах на следващата и останах с отворена уста: беше снимката, която си беше направила пред огледалото на твоя гардероб. Нещо като автопортрет, може би преди да започнеш да се рисуваш. Датата – две години преди другите снимки. Забравила ли си я? Или си започнала филма и си го забравила във фотоапарата, смятайки да го изснимаш, за да го занесеш за проявяване? Имаше още две снимки, направени от теб. Погледът на Адриа се замъгли и трябваше да направи усилие, за да се овладее. Беше той, навел глава на бюрото, пише. Снимка, направена тайно, когато вече не си говорехме. Беше сърдита и възмутена от мен, но тайно си ми направила снимка. Сега осъзнавам, че не съм се замислял достатъчно: скарването е било по-болезнено за теб, отколкото за мен, защото ти започна. А ако си получила мозъчния удар, защото си преживяла такова напрежение?
Третата снимка беше рисунка, сложена на статива в ателието. Рисунка, коята никога не съм виждал и за която Сара никога не ми е говорила. Рисунка, запазена само на снимка, защото вероятно я е накъсала на парченца. Горкичката. Трудно се овладях да не се разплача и реших, че на другия ден, ако намеря негативите, ще дам да я увеличат. Разгледах я с настолната лупа. Бяха шест рисунки, които постепенно оформяха едно лице. Шест рисунки, които показваха все по-завършено полуизвърнатото личице на едно новородено дете. Не бих могъл да кажа дали са направени приживе, или по спомена за лицето на Клодин, така както тя го е запомнила. Или е могла хладнокръвно да рисува мъртвата си дъщеричка. През цялото време тази снимка е стояла в сейфа до другите. Снимката на твоята болка. Защото не само си преживяла нещастието; могла си дори да го нарисуваш; може би не си знаела, че това не може да се издържи. Помисли си за Целан. Помисли си за Примо Леви. Да нарисуваш или да напишеш нещо, означава да го преживееш отново. В този момент звънна проклетият телефон, сякаш искаше да подкрепи казаното с аплодисменти, и аз се разтреперих, сякаш се чувствах по-зле, отколкото преди. Наложих си, всъщност по нареждане на Далмау, да изпълня тежката задача да вдигна телефона.
– Да.
– Адриа, Макс се обажда.
– Здравей.
– Как си?
– Добре съм. – След пет секунди – А ти?
– И аз съм добре. Слушай, искаш ли да дойдеш на една дегустация в Приорат?
– Какво да ти кажа...
– Реших да напиша една книга... С много снимки, не като твоите.
– За какво?
– За процеса на дегустация...
– Сигурно е много трудно да изразиш писмено толкова крехки усещания.
– Поетите го постигат.
Сега ще го попитам какво знае за Клодин и за тази болка на Сара.
– Макс Волтес-Епстейн, поетът на виното.
– Ще дойдеш ли?
– Слушай. Искам да те попитам нещо... – Прекара ръка по голото си теме и успя да се сдържи навреме. – Хайде, казвай кога е?
– Тази събота и неделя, в центъра „Ким Солер“.
– Ще минеш ли да ме вземеш?
– Дадено.
Макс затвори телефона. Нямах никакво право да се ровя в живота на един добър човек като Макс. А може би не знае нищо. Защото Сарините тайни можеха да бъдат тайни за всички. Колко жалко, можех да ти помогна да понасяш по-леко болката си. Това ми се струва малко нескромно. Или да поема част от нея. Бих искал да бъда закрила за теб, а не можах, нито знаех как. Във всеки случай успях да ти спестя само някой и друг ситен дъждец, но нито една буря.
* * *
Бях попитал Далмау с каква скорост протича процесът, колко трябва да бързаме, спешно ли е, разбираш ли?, а той стисна устни, за да си помогне да мисли.
– Всеки случай е различен.