Вещиците: Лашър [bg]

Лашър обаче вече тичаше по коридора, а останалите хукнаха тромаво след него. Майкъл блъсна Аарън назад и се втурна след тях. Избута Столов настрани и така удари Норган, че той се преви и падна на пода.

Лашър спря като вкаменен, взираше се към предната част на къщата. Пред вратата във форма на ключалка стоеше Жулиен — неподвижен, усмихнат, със скръстени на гърдите ръце.

Майкъл скочи към Лашър, който се изви леко встрани, завъртя се и хукна по стълбите.

Майкъл вече чувстваше тежест в гърдите. Посегна към черното расо на Лашър, но не успя да го хване. Чу че Столов крещи нещо зад гърба му и усети ръката му на рамото си.

Но на площадката на стълбището, пред вратата към задната част на къщата, пак стоеше Жулиен. Щом го видя, Лашър се обърна и за малко да падне. Изправи се бързо, хукна по коридора на втория етаж и затича по стълбите към третия.

— Пусни ме! — изкрещя Майкъл на Столов и го изблъска назад.

— Не, няма да го убиеш. Няма.

Майкъл се извъртя, стисна Столов за брадичката, отблъсна го силно назад и той полетя по стръмното стълбище.

За миг Майкъл се втренчи невярващо в мъжа, който се стовари на пода, разкривен от болка.

Но Лашър бе стигнал до спалнята на третия етаж и Майкъл дори чу как дърпа резето.

Хукна след него и заудря с юмруци по вратата. Удари я с рамо, веднъж, два пъти, после се отдръпна назад и я изрита така силно, че най-сетне я разби. Малкият грамофон свиреше тихо. Прозорецът към покрива на верандата беше отворен.

— Не, Майкъл, за бога, не го прави — шепнеше Лашър. — Какво толкова съм сторил, исках само да живея.

— Ти уби детето ми! — изкрещя Майкъл. — Ти докара жена ми до ръба на смъртта. Ти се всели в моето собствено дете, подчини го на мрачната си воля, ето какво направи. Уби жена ми, унищожи я, както си унищожил майка й и нейната майка, всички онези жени! Ще те убия! Ще те убия с удоволствие! Ще те убия в името на свети Франциск, в името на свети Михаил, в името на Света Богородица и на Детето Исус, което толкова много обичаш!

Сви юмрук и го заби в лицето на Лашър. Той понесе удара, олюля се встрани и внезапно започна да танцува в кръгове. От носа му течеше кръв.

— Господи, недей, моля те, недей.

— Значи искаше да си в плът, а? Е, добре, сега ще видиш как умира плътта.

— Но аз знам това, изпитах го. Господи, помогни ми! — извика Лашър.

Майкъл се хвърли отново към него, но той го ритна силно в крака и го удари така, че Майкъл полетя назад към стената. Беше изумен колко силни са тези слаби, крехки на вид ръце.

Успя да се изправи. Беше замаян. Отново почувства болка в гърдите. Не, не сега.

— Проклет да си — изсъска той, — проклета да е силата ти, но този път тя няма да е достатъчна.

Завъртя се към Лашър, но той избегна удара с лека, почти грациозна стъпка встрани и белият му юмрук се заби в челюстта на Майкъл, преди той да успее да вдигне ръка да се защити.