Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Някакъв мъж изкрещя и всички се извърнаха.
На петдесет крачки от тях един от войниците на Алиандре в сините палта падаше от седлото си, а миг след това боец от Крилатата гвардия се срина със стрела, забита в гърлото му. Сред дърветата се появиха айилци, забулени и с лъкове в ръце. Западаха още войници. Баин и Чиад скочиха — тъмните була вече бяха скрили лицата им — и заизстрелваха стрели, без да изпускат Файле от поглед. Отвсякъде ги бяха обкръжили айилци, стотици като че ли, и обръчът се затягаше. Конниците снишиха пики, стегнаха кръга си около Файле и останалите, но започнаха да падат един по един.
— Някой трябва да донесе тази вест за Масема на лорд Перин — каза Файле на Парелеан и двете жени с него. — Някой от вас трябва да стигне до него! Препускайте като вихър! — Помитащият й поглед обхвана Алиандре и Мейгдин. И Берелайн също. — Всички! Препускайте като вихър или загинете тук! — И едва дочакала кимванията им, подсили думите си с действие, като смуши Лястовица и се втурна през безполезния вече войнишки кордон. — Препускай! — извика тя. Някой трябваше да донесе вестта на Перин. — Бягай!
Приведена ниско над врата на Лястовица, тя силно пришпори кобилата. Бързоногите копита замятаха сняг и Лястовица препусна, сякаш готова да полети, вярна на името си. През първите стотина разтега Файле се обнадежди, че може би ще успее да пробие обръча. А после Лястовица изцвили и се олюля, залитна напред и единият й крак изпука скършен. Файле полетя във въздуха, удари се силно в земята и се просна по очи върху снега. Изправи се с усилие и измъкна нож от колана си.
Забулен айилец изникна пред нея сякаш от нищото и я удари през китката. Внезапно изтръпналите й пръсти изпуснаха ножа и преди да успее да се опита да измъкне друг, мъжът вече я беше притиснал.
Тя се забори, зарита, заудря с юмруци, дори започна да хапе, но мъжът беше едър — с една глава по-висок от Перин. Изглеждаше освен това и як като Перин. Тя насмалко да се разреве от безсилие пред унизителната лекота, с която той се справи с нея, като първо измъкна всичките ножове по нея и ги затъкна в колана си, а после разпори дрехите й с един от своите. Докато се усети, се озова гола в снега, с вързани с един от чорапите й лакти на гърба; другият й чорап бе стегнат около врата й като кучешки нашийник.
Никакъв избор нямаше, освен да го последва, треперейки и препъвайки се в разровения сняг. Кожата й настръхна от студа. Светлина, как бе могла да си помисли за този ден нещо друго, освен че е вледеняващ? Светлина, дано само някой да успееше да се измъкне, за да отнесе вестта за Масема! И да съобщи на Перин за нейния плен, разбира се — но тя все някак щеше да се спаси. Другото беше много по-важно.
Първият труп, който видя, беше на Парелеан, проснат по гръб с меча в едната отметната настрани ръка и кръв по цялото му фино палто с обшитите със сатен ръкави. После очите й видяха още много трупове — на бойци от Крилатата гвардия в червените им ризници, на войници на Алиандре с тъмнозелените им шлемове, на един от соколарите, все още стиснал в ръка връзките на безпомощно пляскащата с криле птица.
Първите други пленници, които видя, коленичили сред няколко айилци, мъже и Деви с провиснали на гърдите им була, бяха Баин и Чиад, и двете голи и положили незавързаните си длани на коленете. По лицето на Баин капеше кръв, оцапала огненочервената й коса. Лявата буза на Чиад бе зачервена и подута, а сивите й очи изглеждаха стъклени. Стояха на колене, изправили гръб, безстрастни и без да изпитват срам, но когато едрият айилец грубо я бутна да коленичи до тях, се размърдаха.
— Това е нередно, Шайдо — измърмори сърдито Чиад.
— Тя не следва нашия джи-е-тох — изджафка Баин. — Не можете да я направите гай-шайн.
— Гай-шайн ще мълчат — рече разсеяно една Дева с посивяла коса. Баин и Чиад изгледаха съжалително Файле и отново потънаха в безмълвно очакване. Присвита, мъчейки се да прикрие голотата си с колене, Файле не знаеше да заплаче ли, или да се разсмее. Баин и Чиад бяха двете жени, които тя би избрала да й помогнат да се измъкне, а сега никоя от двете нямаше дори да се опита, заради техния джи-е-тох.
— Пак ти казвам, Ефалин — замърмори мъжът, който я беше пленил — това е пълна глупост. Влачим се в този… сняг. — Последната дума произнесе неловко. — Тук е пълно с въоръжени хора. Би трябвало да се придвижим на изток, а не да взимаме още гай-шайн — те само ни бавят.
— Севанна иска още гай-шайн, Ролан — отвърна посивялата Дева. Но и тя се намръщи, а твърдите й сиви очи за миг изгледаха пленниците неодобрително.