Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Пазачите ме насочиха към звукоизолирана зала, където чакаха Лиса и нейната група германци. Бях уцелил почивката между снимките и заварих Лиса да поднася кафе и чай на младите чужденци. Те бяха настанени на две маси — две от няколкото, наредени около сцената сред декора, изобразяващ моден нощен клуб. Поздравих ги, разменихме си някакви любезности и Лиса ме отведе настрана.
— Как се справят? — попитах я, когато останахме насаме.
— Страхотни са! — отвърна радостно тя. — Търпеливи, непринудени и мисля, че се забавляват. Снимките ще са добри. Доста свестни хора изпращаш за последните две седмици, Лин. Студиата са много доволни. Бихме могли… ами, бихме могли, ние с тебе, да го разработим това.
— На теб ти допада, нали?
— И още как! — Тя ми се усмихна така, че бих почувствал усмивката и с тила си. После изражението й стана по-сериозно, решително — такава решителност забелязвате у хората, които вършат всичко по трудния начин, без надежда. Тя беше красива — красавица от калифорнийските плажове в плътската джунгла на Бомбай; мажоретка, която се беше измъкнала сама от смъртоносните пиявици на хероина и сибаритския задух на Двореца на Мадам Жу. Кожата й беше чиста и загоряла, небесносините й очи сияеха решително. Дългата й вълниста руса коса беше прибрана назад в елегантна прическа, подчертаваща благоприличието на скромния й кремав костюм с панталон. „Тя е победила хероина — усетих се, че мисли, когато я погледнах в очите. — Откачила се е от стафа.“ И изведнъж осъзнах колко е храбра и че нейната храброст — когато знаеш, че съществува и знаеш как да я видиш — беше осезаема и приковаваща като свирепата безлична заплаха в окото на тигър.
— Този ангажимент ми харесва — каза тя. — Харесват ми и хората, и работата. Този живот ми харесва. И мисля, че и на теб ще ти хареса.
— Ти ми харесваш — усмихнах се аз.
Тя се засмя, хвана ме подръка и ме поведе на разходка из снимачната площадка.
— Филмът се нарича „Панч Паапи“ — осведоми ме тя.
— Пет целувки…
— Не, паапи, не папи. Има игра на думи. Паапи означава крадец, а папи — целувка. Значи всъщност е „Петимата крадци“, но има шега — че е и „Пет целувки“, защото е романтична комедия. Главната женска роля се играе от Кими Каткар. Мисля, че е разкошна. Не е най-добрата танцьорка в света, но е красавица. В главната мъжка роля е Чънки Панди. Той би могъл да е добър, наистина добър, ако главата му не беше завряна толкова надълбоко в собствения му гъз.
— Докато сме на тая тема, Маурицио създавал ли ти е още неприятности?
— Не се е обаждал никакъв, но се тревожа за Ула. Няма я вече от цяло денонощие. Модена й се обади онзи ден вечерта, тя се разбърза и излезе. Той изплува за пръв път от седмици. Оттогава не съм я чувала, а обеща да се обади.
Разтърках чело и пригладих разрошената си коса.
— Ула знае какво прави — изръмжах. — Тя не е твой проблем, нито пък мой. Помогнах й, защото ме помоли. Защото я харесвам. Но тази история с Ула-Маурицио-Модена вече почва да ми писва, нали ме разбираш? Модена споменали й нещо за парите?
— Не знам. Може би.
— Ами, тях още ги няма и Модена също. Уличните момчета ми разказват. Маурицио обикаля навсякъде да го търси. И няма да се откаже, докато не го намери. И Ула не е по-долу. Шейсет хиляди долара — не са чак толкова много, но хората убиват и за по-малко. Ако Модена ги е взел, по-добре да не закача Ула, докато Маурицио го преследва.
— Знам, знам.
Изведнъж очите й изгубиха блясъка си и станаха тревожни.
— Не се безпокоя за Ула — каза тя тихо. — За теб се тревожа. Ако Модена се е върнал, трябва известно време да се движиш плътно с Абдула. Или с мен.
Тя ме погледна. Устните й бяха се превърнали в бели ивици, здраво стиснати около онова, което искаше да каже, ала не можеше или не успяваше.
— Разкажи ми за сцената — предложих й в опит да ни извадя от студения черен въртоп, в който се бе превърнал животът на Ула. — За какво се разказва в този филм?