Пустинното копие
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Демонски цикъл #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191501786
- Переводчик: Лилия Трендафилова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пустинното копие». Краткое содержание книги:
От южната пустиня се надига могъщата армия на красианците, водени от Ахман Джардир. Той се е обявил за Шар Дама Ка, Избавителя, и носи древните оръжия на легендарния си предшественик – копието и короната, които го доказват. След като е обединил враждуващите племена и ги е слял в една армия, е на път да поведе Последната битка с демоните. Остава му единствено да обедини и Зелените земи на Севера, независимо от това дали те го желаят, или не.
Но на Север се е появил друг Избавител. Той се казва Арлен, макар че всички го познават като Защитения – мрачен и загадъчен воин, чиято кожа е татуирана с мистични руни, които му дават силата да срази всеки демон, застанал на пътя му. Той отрича да е Избавителя, но делата му говорят по-силно от думите. Арлен проповядва на хората да се отърсят от вековните си страхове и ги учи как да се опълчат на демоните в нощта.
Някога Шар Дама Ка и Защитения са били приятели и братя по оръжие. Сега те са съперници. Във вихъра на събитията са въвлечени и други – Рена, млада девойка, преминала през много изпитания; Лийша, красива и могъща Лечителка с ненадминати умения в изкуството на руните; и Роджър, пътуващ музикант, който единствен умее да омагьосва демоните с музиката си.
Докато старите съюзи се разпадат и изникват нови, хората са в неведение, че се е появил нов вид демони, по-умни и смъртоносни от всичко, което са виждали досега.
Рена се завъртя, за да използва инерцията си за по-мощен кръгов ритник. Защитената извивка на ходилото и пищяла ѝ експлодираха в гърдите на демона и той падна назад, зашеметен от лумналата магия.
Другите демони изреваха и изскочиха откъм дърветата, но Рена се засили към единия, хвана го за китката, стъпи здраво на земята и извъртя ханша си, за да обърне силата на атаката на демона срещу самия него. Изглеждаше сякаш не полага почти никакви усилия, когато накара тежкият дървесен демон да прелети през въздуха и да се стовари върху третия член на бандата. Рена се затича към въргала, пробождайки с ножа на Харл всяко достижимо място, докато двата ядрона се търкаляха в опитите си да се разделят и да се изправят.
Единият замахна към Рена от легнало положение, когато тя пристъпи в обсега на дългите му клонести ръце. Тя отскочи назад и усети как въздухът изсвири край гърдите ѝ, докато лапите на демона я подминаваха. Не беше успяла да защити качествено плата на елека си и ноктите на звяра щяха да я ранят сериозно, ако не се беше дръпнала. Завиждаше на Арлен за това, че може да се бие гол до кръста.
Тя се изправи невредима, но беше изгубила инерцията си, а трите демона вече бяха стъпили здраво на земята и отново я заплашваха. Имаха обгорени рани там, където ги беше удряла, но магията помагаше не само на нейните рани да заздравеят – техните също се възстановяваха бързо. След броени мигове щяха да са напълно невредими.
Щом тръгнаха към нея, Рена бръкна в кесията на кръста си и ги замери с шепа защитени кестени. Демоните изпищяха и вдигнаха ръце, за да се предпазят от топлинните защити, които пламтяха, а кестените се пръскаха с леко пукане и оставяха след себе си упорити пламъци.
Двата по-отдалечени демона избягаха незасегнати, но този в средата пое най-тежкото от залпа и рамото му се подпали. След миг той се възпламени целият, разпищя се и заразмахва бясно крайниците си.
Щом видяха, че събратът им гори, демоните заотстъпваха назад, за да се отделят от него, и така дадоха на Рена пространството, от което се нуждаеше. Тя отново нападна единия, мушкайки го в уязвимата пролука между третото и четвъртото му ребро от дясната страна. Дългият ѝ нож прониза черното сърце на ядрона.
Тя залегна, за да избегне предсмъртните му гърчове, и когато той се хвърли към нея, го хвана за рамото с лявата си ръка. Защитата на дланта ѝ се сгорещи и прогори буцестата бронирана кожа на демона, а Рена усети прилив на сила и мощ, щом част от магията му се прехвърли като дъга към нея. Извъртя се, заби ножа още по-дълбоко и го използва, за да повдигне стокилограмовия демон над главата си. Тя изпищя с глас почти като на ядрона и метна туловището по горящия му събрат.
Ножът на Харл все още беше забит дълбоко в звяра и не се извади, тъй като горната част на дръжката му се бе закачила за дол-ното ребро. Рена изпищя, когато ножът се изплъзна от ръката ѝ.
Като видя, че е изгубила оръжието си, последният демон изрева и се втурна към нея, поваляйки я на земята сред шубрак и кал.
По цялото ѝ тяло лумнаха защити, но демонът, обезумял от гняв и болка, бясно хапеше и драскаше по нея, докато лапите му най-накрая не намериха слабо място. Той заби ноктите си дълбоко, Рена изпищя и гореща кръв пропи земята.
От дърветата се чу шумолене и Рена разбра, че светлината и движението са привлекли още демони, които скоро щяха да я нападнат. Не че това имаше значение, ако тя не приключеше бързо с демона отгоре ѝ.
Ядронът отново изрева и тя нададе рев в отговор, като го изблъска здраво и обърна хватката в своя полза. Това беше обикновен трик от шарусахк, който всеки новак би могъл да предотврати, но ядроните познаваха лостовия механизъм само инстинктивно. Започна да го удря с колене по бедрата, за да не може демонът да си мръдне краката нагоре и да я одраска. Рена се беше грижила вече за котки и знаеше, че битката щеше да приключи бързо, ако тя му дадеше подобно предимство.
Успя да освободи едната си ръка, грабна огърлицата си и с един замах я уви около изпънатия врат на демона, като в същото време се приближи към него, за да намали обхвата му и способността му да се оттласне. Кръстоса краищата на огърлицата и задърпа в срещуположни посоки. Ноктите на чудовището продължиха да я дерат, но тя прегърна болката и задържа, докато защитите не спряха да лумтят и рогатата демонска глава не изпадна, изпръсквайки Рена с черна димяща сукървица.
* * *