Червени морета под червени небета

— Елате — покани ги тя. — Бързо. Ти и ти, претърсете ги.

Прислужниците опипаха Локи и Джийн и извадиха камите и кесийките. Селендри ги пое.

— У този има колода карти — отбеляза единият, след като пребърка джобовете на туниката на Локи.

— Нека — отвърна Селендри. — Ни най-малко не ме е грижа. Отиваме на деветия етаж.

И те за последен път навлязоха сред великолепието на Рекиновото светилище на сребролюбието. През тълпите и пластовете дим, увиснали като неспокойни духове във въздуха, нагоре по широкото вито стълбище, по етажите, изпълнени с все по-голям лукс и все по-голям риск.

Докато се изкачваха, Локи се оглеждаше. Дали си въобразяваше, или тази нощ тук не се перчеха Приори? Четвъртият етаж, петият… и там, разбира се, едва не се блъсна в Маракоза Дюрена, която зяпна с питие в ръка, щом Селендри и стражите й извлякоха Локи и Джийн покрай нея. На лицето й Локи забеляза не само объркване и раздразнение. Богове… Тя беше вбесена.

Локи само можеше да си представи как й изглеждаха двамата с Джийн — космати, жилави и обгорели от слънцето. Да не говорим, че бяха бедно облечени, потни и явно здравата загазили тук. Щом заизкачваха стъпалата, той се ухили и махна на Дюрена и тя изчезна от погледа му.

Изкачваха последните етажи, най-префинените етажи на дома. Все още не се виждаха Приори — съвпадение или насърчителен знак?

И влязоха в кабинета на Рекин, където господарят на кулата стоеше пред огледало и нахлуваше черна вечерна дреха с дълги пешове, поръбена със среброткан плат. Щом видя Лока и Джийн, той се озъби. Искрящата злоба в очите му се равняваше на алхимичния блясък на очилата му.

— Очи на Архонта — съобщи Селендри. — Идват насам да арестуват Коста и Де Фера.

Рекин изръмжа, метна се напред като фехтовач и зашлеви Локи с опакото на ръката си с поразителна сила. Локи се хлъзна по задник по пода и се блъсна в Рекиновото писалище. Джунджуриите отгоре му изтропаха тревожно и една метална плака издрънча на керамичните плочки.

Джийн пристъпи напред, но двамата яки прислужници го награбиха за раменете. С едно мазно щракване Селендри извади скритите си остриета и го разубеди.

— Какво направи ти, Коста? — кресна Рекин, ритна Локи в корема и отново го блъсна в бюрото. Винена чаша падна от него и се пръсна на пода.

— Нищо — изпъшка Локи. — Нищо, просто е разбрал, Рекин, разбрал е, че заговорничим срещу него. Трябваше да бягаме. Очите са по петите ни.

— Очи да дойдат в мойта кула! — изръмжа Рекин. — Очи, които може би ще нарушат една много важна традиция в Златните стъпала. Ти ме постави в твърде гадно положение, Коста. Издънил си се докрай, нали?

— Съжалявам. — Локи се изправи с мъка на четири крака. — Съжалявам, но нямаше къде другаде да избягаме. Ако той… ако ни докопа…

— Точно така — рече Рекин. — Аз слизам да се оправя с преследвачите ви. Вие двамата стойте тук. Ще го обсъдим, когато се върна.