Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Гай-джин (Част III)
Гай-джин (Част III) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Гай-джин (Част III)

Электронная книга - «Гай-джин (Част III)». Краткое содержание книги:

Гай-джин (Част III)
1 ... 270 271 272 273 274 275 276 277 278 ... 290
Перейти на страницу:

— Предполагам, че са три — развеселено рече той.

— Ако позная, ще ми кажеш ли останалите?

— Дадено.

Допирът на силно притиснатото му към нея тяло й доставяше удоволствие. Той изпитваше същото и това го разсейваше до немай-къде. „Бъди предпазлив. Това е главният й коз, а играта е в най-опасния си стадий — сега се решава бъдещето ми. Проклятие! Лесно е, прекалено лесно, да задълбоча тази целувка, да я грабна на ръце и да я отнеса на леглото в съседната стая и да загубя, още преди да съм стигнал до вратата.“

За него бе далеч по-вълнуващо да се сдържа, да изчака най-подходящия момент — както с Морган Брок, — да отложи страстта си за по-късно и вместо това да се опита да втълпи в съзнанието й собствените си намерения. „Три условия ли? Досещам се поне за пет“ — мислеше си Горнт с желанието да спечели. Необходимо му бе да спечели, както във всичко останало.

— Редът няма значение, нали? — запита я Едуард. — Първото е успешно да проведа преговорите за по-голяма сума, да речем, поне за четири хиляди годишно. Следващото е да прекарваме известно време в Париж и в Лондон, да речем, един месец на всеки две години. Заедно с пътя дотам това прави едно шестмесечно пътешествие. И трето: парите на Тес, колкото и да са, ще бъдат само твои, аз няма да имам права над тях. — Горнт забеляза, че клепките й трепнаха, и разбра, че е спечелил. — А в допълнение — да те обичам до полуда и завинаги.

— Колко си умен, Едуард. Сигурна съм, че ще сме много щастливи. — Анжелик отново се усмихна някак особено. — Е, пет хиляди е по-добре от четири, а два месеца в Париж или Лондон — по-добре от един.

— Обещавам ти да направя всичко възможно да ги кача до пет — незабавно й отговори той. — И съм съгласен с двата месеца в Париж. Друго?

— Нищо особено. Ще имаме нужда от къща в Париж. Щом веднъж видиш този град, и ти ще го заобичаш. Друго няма, но само ми обещай, че ще ме гледаш като писано яйце.

— Няма защо да ме молиш за това. Но щом искаш, ще ти обещая. — Притисна я още по-силно в прегръдките си. Анжелик се почувства защитена, макар все още да не бе напълно уверена в него. — Желая те, както никога досега не съм желал жена. Това не е хубаво, но на всичкото отгоре си потресаващо умна. Кроежите ти… не, тази дума е неподходяща — полетът на въображението ти… — За момент Горнт я отстрани от себе си и се втренчи проницателно в очите й. — Ти си просто изумителна, откъдето и да го погледнеш.

Анжелик се усмихна, но не отмести ръцете му от себе си.

— Е, и?

— Ще, се венчаем в католическа църква.

— Ах!

— „Ах“, нали! — Той се засмя. — Внезапно ми хрумна, че вече бездруго си го решила. Точно това е мечтаното от теб разрешение, умнице моя: в момента, в който сключиш католически брак, завинаги преставаш да представляваш заплаха за Тес. За нея такава венчавка напълно обезсилва протестантската морска сватба, макар и законна пред английските власти.

Тя се засмя и се сгуши до него.

— Значи смяташ да разкажеш на онази жена как си ме убедил да се омъжа за теб, а ти като протестант си приел да сториш такава жертва и при това положение тя със сигурност ще ти даде всичко, което поискаш, и за двама ни, стига то да е приемливо, нали?

— Да. — Горнт въздъхна. — Ти какво изискване имаш предвид?

— Нищо особено. Но Малкълм веднъж ми обясни значението на Жокейклуб както в Хонконг, така и в Шанхай. Разказа ми, че цялата търговска мощ е съсредоточена в ръцете на техните съвети. Нали онази жена има достатъчно влияние, за да ти осигури поста на управител в единия и място в съвета на другия?

Горнт се разсмя и силно я притисна към себе си.

— Ти си самото съвършенство, госпожо. Тъкмо заради това съм готов дори да стана католик.

— Няма нужда, Едуард.

— Шанхай ще ти хареса. А сега и аз имам условия.

— О?

Горнт с радост забеляза как в погледа й се прокрадна безпокойство, но не разкри удовлетворението си и придаде малко по-суров израз на лицето си. „Няма защо да й поставям предварителни условия — помисли си развеселено: — Един съпруг има неотменни права, като например собственост върху всички земни блага на съпругата. Слава Богу, че този свят принадлежи на мъжете.“

— Първото ми условие е да ме обичаш с цялото си сърце и душа.

— О, ще се опитам. Ще положа всички усилия да ти бъда прекрасна съпруга. — Анжелик се притисна още по-плътно към него. — После?

Горнт долови спотаеното й безпокойство и се засмя.

— Това е, но ще ми обещаеш да се научиш от мен как да играеш бридж и маджонг — и тогава няма да ти се налага да искаш джобни пари нито от мен, нито от когото и да било.

1 ... 270 271 272 273 274 275 276 277 278 ... 290
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)