![Тетрарх [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/0/9/tetrarh-bg-download.jpg)
Тетрарх [bg]
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Кладенецът на ехото #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-42-4
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Тетрарх [bg]». Краткое содержание книги:
Поглъщащо четиво от най-висока степен… С тази книга Ървайн завоюва достойно място редом до творбите на Робърт Джордан, Дейвид Едингс и, особено уместно, могъщата Ан Маккафри. Страховито! SFX
Удивително светопострояване. Locus
Няколко минути по-късно Рил се появи отново, обвил кожата си в маскировъчни цветове. Вървеше с наведена глава.
— Извини ме, Тиан. Аз съм доказан страхливец. Огънят е най-големият ми ужас.
Занаятчията не каза нищо. Схематизирането бе подновено, но не след дълго последва ново разтърсване. Хюл нахлу вътре, цветово разтревожен, и извлече Рил. Една от жените изпищя. За щастие никой не последва примера й. Робите в схематизаторите започнаха да разговарят помежду си на своя език, както винаги, без да обръщат внимание на Тиан.
Дотичаха още лиринкси, които се струпаха на прага. В настойчивата им размяна на цветове личеше паника. Разнесоха се още два удара. Лиринксите изчезнаха отново.
Никога досега видът на Весил не бе я радвал толкова.
— Какво става? — възкликна тя, когато мъжът се приближи. — Нападат ли ни?
— Да, но още не сме в опасност.
— Тогава на какво се дължи тази всеобща паника?
— Старият торгнадр угасна, а твоят не се оказва толкова ефективен, колкото са се надявали.
Тази вест донесе мъничко облекчение.
— Ефективен в пресушаването на възловата точка?
— Да, и в насочването на енергия към прословутия им проект.
— Откъде знаеш?
— Човек дочува разни неща. Но…
Той се огледа, за да се убеди, че никой не ги наблюдава. Действително беше така, ала присъствието на торгнадра смущаваше Тиан. Приборът притежаваше голямо сходство с шпиониращите лиринкски устройства.
— Как възнамеряват да постъпят?
— Проектът им още не е довършен, а те са решени да го приключат. Затова защитниците ще се сражават, за да спечелят нужното време. Ще се сражават до последната си капка лилава кръв. Битката ще бъде изключително ожесточена.
— Нашите войници вече умират — каза Тиан. — А тези торгнадри ще причинят смъртта на още стотици. Моите торгнадри. Не понасям да бъда използвана, Весил.
— Не е имало какво да сториш.
— Ако някога получа тази възможност — зарече се тя, — ще строша амплимета на късчета. Бих разрушила и последната възлова точка на Сантенар, ако това ще спре войната. Говоря сериозно, Весил.
Амплиметът проблесна, сетне отслаби светлината си. Неприятното усещане върху кожата се появи отново.
— Зная, че би го сторила, но нещата никога не са толкова прости.
— Не ме интересува.
Ако полето изчезнеше, и кланкери, и торгнадри щяха да станат неизползваеми. Освен това самата Тиан щеше да бъде оставена на мира. Тя просто искаше да бъде обикновена, безлична.
Рил отново се появи.
— Върви си, наставнико.
Схематизирането продължи, сега с намалени паузи от по няколко часа. Възпалението на кожата й се влоши, започнаха затруднения със съня, освен това я споходи завръщането на стар страх, за който не се бе замисляла по време на новото си пленничество — замислите на амплимета. Пулсирането му загатваше, че той я наблюдава. Може би нямаше да й позволи да го унищожи.
— Не остава време! — няколко дни по-късно каза Рил, обръщайки се към Лиет. — Не можем да се провалим точно сега. Не и когато сме толкова близо.
Разтърсванията станаха по-чести. Доколкото Тиан можеше да прецени по почивките, вече бяха минали три дни. Лиринкската паника се задълбочаваше. От изтощение заради удължените и интензивни сеанси Тиан започна да халюцинира. Струваше й се, че каменните стени са станали прозрачни и й позволяват да види дълъг черен тунел, по чието протежение има хора и лиринкси. Гилаелит също бе там.
Сетне тя видя тялото си. Погледът й минаваше през схематизатора и собствената й плът. Нажежено жълто сияние пулсираше над кръста й.
След поредната халюцинация Рил осъзна пълното й изтощение. Торгнадрът почти изпълваше кофата, но все още не бе завършен. Безкрилият прекрати сеанса, но остави Тиан в схематизатора. Тя бе прекарала вътре повече от ден.
— Извади ме — безсилно промърмори тя. — Имам чувството, че по кожата ми пъплят насекоми. — Дори и без маската околните неща й се струваха странни.
Рил изглеждаше също толкова изнурен. Освен това по кожата му не личаха никакви цветове.
— Трябва да започнем отново след три часа. — Той доближи чаша до устата й.
Тиан я пресуши, нетърпелива за убежището на безсъзнателността, само че сънищата й бяха неспокойни — в тях дефектният торгнадр разпръскваше искри като фойерверк. Тя се сепна, разбудена от дълбоко усещане за нередност. Но не можеше да определи какво точно е нередното.