Тетрарх [bg]

— Този отвор изглежда като прогорен. И погледнете колко чисто, като с нажежено острие.

Старите хроники бяха споменавали нещо подобно.

Гирил не отговори. Бяха изнесени още тела, до едно облечени в ярки, церемониални одежди. В далечния край на колибата лиринкс се стараеше да освободи украсена кутия във формата на ковчег, запечатана и в двата края. Извадил я, той счупи печатите, повдигна капака, при което се оказа покрит с прах, и се усмихна на спътниците си, докато се почистваше. Вътре имаше единствено кости.

Работата продължаваше. Гирил се бе оттеглила в ъгъла на колибата, където бе разкопан единият ъгъл на малък дървен сандък. Той бе разчистен и отворен — вътре, положен в златна поставка и увит в бледосин плат, откриха голям жълт кристал. Един от лиринксите протегна ръка, но бе спрян от сопването на матриарха:

— Не го докосвай! Много е крехък.

— Сяра — каза Гилаелит.

— Не каква и да е.

— Този кристал ли търсите?

Гирил понечи да отвърне, но замълча. Възрастното й лице остана безизразно, макар че за миг люспите върху раменете й заблестяха в развълнувани цветове. Тя намести гръдните си плочки.

Възползвайки се от залисаните лиринкси, Гилаелит поднови приготовленията си. Затвори очи в опит да види мрежата от нишки, само че зърна едва няколко, движещи се под невидим повей. Изглежда амплиметът почти бе приключил с работата си.

Тетрархът бе жегнат от неочакван страх. Бипирамидата действително бе готова, придобила контрол над възловата точка. А те се намираха дълбоко в Голямата сълзевина, зависими от потока енергия. Какво целеше амплиметът? Гилаелит трябваше да узнае. Трябваше да види. Би могъл да го използва в бягството си. Цялото му оборудване бе отнесено, реликвите също, така че не можеше да използва и някой от кристалите сяра. Оставаше му само едно решение. Той насочи съзнанието си към камъните в жлъчката и пробуди един.

Разкъсаната паяжина се появи само за миг и не показа диреното от него. Само една нишка бе останала здрава, тъй дребна, че по-рано Гилаелит я бе пропуснал. По влакното протичаше светлина. То изчезваше в собствения му тил.

Той отчаяно се опита да проследи действието на нишката. Почти в същия миг камъкът в жлъчката му се пръсна. Разтърсващата агония го повали на колене. Влакното се прекъсна, разкъсаната мрежа изчезна. Сега Гилаелит разбираше: бе се намесил прекалено очевидно и амплиметът го бе усетил. Колко ли дълго го бе проучвал кристалът? И какво ли бе научил?

Силен пукот се разнесе зад него. Шест пръстена по-назад проходът се бе разцепил. Нахлуващият асфалт разширяваше разкъсването и едновременно с това оттласкваше в противоположни посоки образувалите се половини.