Тетрарх [bg]

Тя често си мислеше за Гилаелит. Стопанинът на Нириандиол се бе отнасял мило с нея по свой си начин, но накрая, подобно на всички, бе предпочел собствения си интерес. Тиан не се съмняваше, че тетрархът се справя добре, но не разбираше по какъв начин той очаква да се сдобие с амплимета.

Старият Хюл идваше да проверява торгнадра след всеки сеанс схематизиране. На петото подобно посещение той се усмихна едва забележимо, докато повдигаше стъклената кофа и оглеждаше приспособлението през прозрачното дъно.

Рил му каза нещо, в отговор на което възрастният мъжки яростно поклати глава. Безкрилият погледна към Тиан, а Хюл остави кофата обратно. Сетне с хрипкав глас издаде нареждане, в което жената можа да различи собственото си име и названието на създаденото устройство. Накрая се отдалечи, отнасяйки торгнадра.

— Оправен ли е торгнадрът? — прошепна тя към Рил.

— Не — отвърна лиринксът, след като се огледа. — И старият Хюл не разбира защо. Но сега е в по-добро състояние от предишното — ще свърши работа.

Какво ли бедствие щеше да тежи на съвестта й?

— Няма ли да ме извадиш? Кожата ми е изключително раздразнена и възпалена.

— Няма време. Трябва да започнем нов торгнадр и да се надяваме, че ще успеем да го завършим.

— Не — промълви тя. — Не мога повече, Рил.

— Трябва. — Безкрилият не я погледна в очите.

Единствената разлика в сесиите на новото схематизиране бе удължената им продължителност. Тиан често се замисляше над тази разлика. Може би втората процедура се осланяше на някакво привикване, но пък ако действително бе така, защо лиринксите имаха толкова малко торгнадри? Дали второто схематизиране не беше и фатално?