Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Всички цветарници направиха сделки с голям замах; не на последно място беше и цветарницата на Иверсен, разположена срещу къщата на Буденброк. През деня госпожа Иверсен звъни на няколко пъти на антрето и донесе най-разнообразни цветарски изделия — от сенатор еди-кой си, от консул еди-кой си, от тия и тия чиновници... Веднъж попита ще може ли да се качи горе и да види сенатора? Отговориха й: да, може. И тя последва госпожица Юнгман по главнята стълба, като безмълвно обгръщаше с поглед блестящото стълбище.
Вървеше трудно, понеже по обикновеному беше бременна. Външният й вид, общо взето, с течение на годините бе опростял малко, но тесните й черни очи и малайските й скули бяха прелестни и личеше, че някога действително е била извънредно красива.
Той лежеше насред широката и светла стая, мебелите на която бяха изнесени, върху белите копринени меки постели на ковчега, облечен в бяла ширина и покрит с бяла коприна, в някакво строго и замайващо смесено ухание от туберози, теменужки и десетки други растения. Край главата му, върху покрита с черен креп поставка, в полукръг от подвижни свещници, стоеше „Благославящият Христос“ от Торвалдсен. Гирляндите от цветя, венците, кошниците и букетите бяха изправени до стените или положени на пода и върху юргана, до ковчега бяха закрепени палмови вейки, свиснали над краката на мъртвеца. Лицето му тук-там беше издрано, а носът — смазан. Ала косите на главата му бяха вчесани като приживе и мустаците, засукани за последен път с маша от стария господин Венцел, стърчаха дълги и корави извън белите му бузи. Главата му беше обърната малко встрани и между събраните му ръце беше поставен кръст от слонова кост.
Госпожа Иверсен застана досам вратата и оттам погледна с примижали очи към ковчега; осмели се да пристъпи малко по-напред по паркета едва когато госпожа Перманедер, облечена изцяло в черно и хремава от плач, влязла от всекидневната, се появя между завесите на вратата и с кротки думи я покани да се приближи. Спря се, събра ръце върху издутия си корем и погледна с тесните си черни очи растенията, свещниците, панделките, обилната бяла коприна и лицето на Томас Буденброк. Мъчно би било да се назове с име изражението върху нейното бледо и подпухнало лице на бременна жена. Накрая тя каза:
— Да...
Изхлипа веднъж, само веднъж, съвсем късо и неясно, и си отиде.
Госпожа Перманедер обичаше такива посещения. Тя не се отлъчваше от къщата и следеше с неуморно усърдие как хората се тълпяха да засвидетелствуват тържествено почитта си към тленните оставки на нейния брат. Като си служеше с гърления глас, тя четеше много пъти статиите във вестниците, които — както по време на тържествения юбилей — величаеха заслугите му и оплакваха незаменимата загуба на такава личност. Присъствуваше и във всекидневната при изказването на всички съболезнования, които Герда приемаше в салона, посетителите нямаха край, числото им беше легион; разговаряше с различни лица относно погребението, което трябваше да стане неизказано изящно. Устройваше прощални сцени. Изпрати да повикат персонала от канторите, за да каже последно сбогом на своя шеф. После пък трябваше да се явят складовите работници. Те се потътриха на колосалните си крака по паркета, изтеглиха с невъобразима честност ъглите на устата си надолу и разнесоха миризма на ракия, тютюнева дъвка и физически труд. Гледаха трупа в разкошния ковчег, като въртяха в ръце каскетите си, дивяха се изпърво, а после започнаха да се отегчават, докато един се реши да си тръгне и цялата дружина го последва с повлекливи стъпки по петите... Госпожа Перманедер беше възхитена. Тя твърдеше, че на мнозина потекли сълзи в коравите бради. Това просто не беше вярно. Подобно нещо не бе се случило. Но щом тя все пак беше видяла и щом то я правеше щастлива?!...
Настана и денят на погребението. Металният ковчег биде затворен херметически и покрит с цветя, свещите по подвижните свещници горяха, къщата се напълни с хора и пастор Прингсхайм, обкръжен от тукашните и пристигналите от други градове опечалени, стоеше величествено изправен до горния край на ковчега, отпуснал изразителната си глава върху широката набрана колосана яка като върху чиния.
Един добре обучен и пъргав наемен прислужник, нещо средно между лакей и разпоредител на празненства, бе се нагърбил с външното ръководство на тържеството. С цилиндър в ръка той се спусна с тихи стъпки по главната стълба и извика с пронизително-шепотен глас към пруста, току-що залян от данъчни чиновници в униформи и носачи в блузи, къси панталони и цилиндри: