Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Разбиваща жега
Разбиваща жега - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Разбиваща жега

Электронная книга - «Разбиваща жега». Краткое содержание книги:

Ричард Касъл е автор на многобройни бестселъри, включително радушно приетата от критиката поредица за Дерик Сторм. Първият му роман „Сред дъжд от куршуми“, публикуван още докато Касъл е в колежа, получава престижната награда за криминална литература „Том Строу“ на организация Ном дьо Плум. В момента Касъл живее в Манхатън с дъщеря си и майка си, които изпълват живота му с радост и вдъхновение. Бракът… Нож с две остриета, поне за Ники Хийт. Съпругът й Джеймисън Руук я вбесява така, както никой друг в живота й не е успявал. Освен това й доставя удоволствие, каквото никога преди не е изпитвала, но най-важното е, че тя го обича с цялото си сърце и е готова на всякакви жертви, за да го предпази. Неотдавна бе направила точно това и то едва не им коства всичко. Сега Руук има честта да бъде гостуващ професор в неговата алма-матер, и той не може да пропусне възможността да стане наставник на прохождащите писатели в бившия му многократно награждаван университетски вестник. Скоро след пристигането му в университета, репортерка от вестника е открита мъртва. Гола. В леглото на Руук. Да обръща внимание на предателството на когото и да било не е в стила на Ники. Тя и Джеймисън са имали различни конфликти по време на сложните си отношения, но нито един от подобен характер. Дали съпругът й пази свои собствени тайни и дали тя наистина може да му се довери? За да разбере, Ники дава на картбланш на Джеймисън и се вкопчва в теорията му за секретна група в тайно общество. Това, което открива поставя на изпитание нейните умения на следовател и брака й.
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 95
Перейти на страницу:

— Свиква се — каза Руук, но тя не му хвана вяра.

— Може би, след десет години. Телепортирай ме обратно в Манхатън, Скоти3.

Руук се разсмя. И двамата обожаваха научната фантастика и дори имаха по няколко маскарадни костюма. „Човек никога не знае кога ще му потрябват“ — обичаше да казва той. „Стар трек“, „Междузвездни войни“, „Пазители на галактиката“ — какъвто и повод да изникнеше, и двамата бяха подготвени.

— Боя се, че няма мърдане от тази планета, но ти ще надделееш, Хийт. Продължавай сега — каза той и изпъна ръка като рицар с копие, щом светофарът светна в зелено.

Тя настъпи газта.

— Да, капитан Теснигащи, сър.

— О-о, сменихме си ролите! Обичам да ме наричаш „капитане“, хайде пак.

— Капитан Теснигащи — повтори тя, като този път вдигна вежди и изплези връхчето на езика си.

Руук забели очи.

— О-о, господи, ти си ангел. Да обръщаме колата.

— Не става — отговори Ники. — Ще трябва да поотложим идеята.

Той поклати нещастно глава, но всичко беше само театър. Даваше си сметка, че имат работа. Забавлението щеше да почака.

Паркираха на едно от местата за посетители и тръгнаха по главната алея към сърцето на университета. Сред криволичещите пътечки и нападалите есенни листа Хийт се чувстваше като Дороти Гейл на пътя с жълтите павета, само че без вълшебни създания (или жълти павета).

Руук знаеше пътя, така че тя вървеше след него и оглеждаше кампуса. По възраст сградите бяха най-различни, някои от началото на двадесети век, когато е бил основан университетът, а други — видимо по-модерни. Това създаваше противоречиво усещане, сякаш кампусът не можеше да реши към коя ера да се придържа. Докато напредваха, й се изясни коя бе предпочитаната му идентичност. Една скучна на вид постройка от средата на миналия век беше отцепена за ремонт и доколкото можеше да прецени, бежовата й фасада щеше да претърпи трансформация. На едно място бяха свалили цяло парче, разкривайки арматурата. Сградата не изглеждаше зле, просто не особено интересно и едва ли би вдъхновила когото и да било.

— Това — каза Руук, щом забеляза накъде е насочено вниманието й — беше факултетът по английски език и литература. Толкова часове съм прекарал тук, спомням си ги отлично. Литература с професор Бриндъл! — Той се изкиска, но веднага сам се спря и театрално разпери ръце. — „Добре ви е известно, че всичко трябва да повториш честно и точно, без промени при това, като предаваш хорските слова. Макар самия ти да не говориш тъй дълго и тъй грубо, що да сториш? Нима ще си измисляш нови думи, неверни притчи, разкази и глуми?4“

Спомените от следването й и курсовете по английска литература понякога се връщаха, обикновено защото Руук бе казал нещо, което ги караше да изплуват.

— Чосър — каза тя. — Нали?

— Съвсем вярно. Така и не забравих този пасаж. Семпличката мисъл, че дори незначителните промени водят до съвсем нов разказ, който вече не принадлежи на първоначалния си автор, първоначално ми се стори абсурдна. Това е било преди авторското право, разбира се, сега дребните промени няма да доведат до нов текст, а до плагиатство.

С течение на времето Хийт бе разбрала, че в мозъка на Джеймисън Руук кипят несметни количества информация. Той беше в състояние да цитира факти и дребни подробности просто ей така, от едното нищо, което често я дразнеше, но не преставаше да я удивлява.

— Добре е, че си спомняш такива неща от следването. Аз не помня дори имената на професорите си, какво остава за материала, който преподаваха.

Докато се взираха в сградата, Руук наклони глава настрани.

— Повече ми харесваше фасадата от петдесетте години.

— Ще изглежда много по-добре, когато подхожда на стила на сградите наоколо — отбеляза Хийт. — Така кампусът ще има по-кохерентен вид.

— Сигурно — повдигна рамене той, а тя любопитно го изгледа.

— Обикновено си луд на тема история. Какво ти става? Той посочи към новата конструкция.

— Сградата беше оригинал. Може да не е подхождала на околните, но би било лъжа да се твърди, че не е строена по някое време в средата на миналия век. Луд съм преди всичко на тема историческа автентичност. Също като теб и аз винаги търся истината, независимо дали става дума за убийството на Клоуи Мастърсън или за автентичния вид на сграда, която „не подхожда“ — каза той, като изобрази кавичките с ръце.

вернуться

3

Отпратка към сериала и филмите „Стар трек“ — Бел.прев.

вернуться

4

„Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, превод Александър Шурбанов. — Бел.прев.

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 95
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)