Разбиваща жега

— О, повярвай ми, Руук, ще говорим, но по-късно. Точно сега обаче трябва да се съсредоточим върху престъплението. Открили са мъртво момиче в къщата ти. В леглото ти. Това означава, че ще те обявят за главен заподозрян. Затова главният следовател се е държал така, както ми описа. Трябва да разберем какво се е случило.

Тя знаеше, че му се иска да каже нещо, да спори с нея, да насочва разговора. По лицето му си личеше, че едва се сдържа… но се примири. Руук обичаше да изяснява нещата, да събаря бариерите й и това, че си даде сметка, че сега не е моментът да я притиска, много я впечатли.

Тя се изкачи догоре, зави надясно и влезе право в кабинета, пряко свързан с голямата спалня. Подът бе почти изцяло покрит с дебел килим, в ъгъла имаше тъмнокафяв стол, тапициран с кожа, а прозорецът до него гледаше към парка от другата страна на улицата. Отляво зад стола се издигаше подова лампа с лъскав кафяв абажур. Макар и мъжествена, атмосферата навяваше усещане за комфорт.

Голямата спалня беше отдясно. Хийт спря. При нормални условия щеше да се опита да си представи какво си е мислела жертвата. Денят, в който престанеше да мисли за убитите като за хора, които само преди минути, часове или дни са били живи и здрави, бе денят, в който щеше да напусне полицията. Това, че бяха открили Клоуи Мастърсън в леглото на Руук, нямаше как да не й повлияе, но тя нямаше да позволи това да й попречи да бъде най-яростният й защитник.

Както на всяко местопрестъпление, Хийт огледа стаята с очите на начинаещия. Запамети всяка подробност, като съзнателно се противеше на вредните навици, които следователите-ветерани често развиваха. Наблюдателността им отслабваше, навикът ги правеше безчувствени. Тя обаче не си позволяваше и намек за безучастност. Толкова се вживяваше, че понякога дори си представяше, че убийството се разиграва пред нея, че го гледа като на филм, за да се увери, че няма да пропусне нищо.

Килимът под леглото беше същият като в кабинета, златистокафявата кувертюра беше вдигната, чаршафите — измачкани. Хийт пристъпи напред. Долният чаршаф беше дръпнат, но въпреки това кръвта се бе просмукала навсякъде. Ники знаеше, че Клоуи Мастърсън е била проводена. Тялото го нямаше, но опитът и обилните следи й подсказаха, че е умряла бързо от загуба на кръв. В главата й прозвуча гласът на Лорън Пари: „Средностатистическото човешко тяло съдържа пет литра кръв. Кръвозагубата при прекъсване на артерия би предизвикала смърт доста бързо.“

Тя се приближи до леглото и посегна. Кръвта изглеждаше някак…

— Чакай!

Тревогата в гласа на Руук я накара рязко да се извърне и тя погледна към вратата в очакване да види отряд униформени полицаи с насочени оръжия. Нищо подобно.

— За бога, Руук, недей така! Какво има?

Той наклони глава към ъгълчето, което тя се канеше да докосне.

— Редно ли е да пипаш?

Задачата на полицая, пристигнал на местопрестъплението, беше да открие, събере, опакова и маркира уликите. Относно маркировката твърди правила нямаше — обикновено използваха комбинации от номера на случая, тирета, букви и цифри, за да организират доказателствения материал, като за избора на системата отговаряше само един човек, така че да се избегнат разминаванията. В различните юрисдикции може би използваха различни методи, но при консистентност в рамките на разследваните във всяка от тях престъпления нищо нямаше да се обърка. Следовател Хийт знаеше, че местопрестъплението, на което се намира, вече е обработено и ни най-малко не се тревожеше, че би попречила с нещо на разследването.