Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
— Направо е божествено! — казаха в хор мис Джемайма Ивинс и нейната приятелка, когато прекрачиха прага и се озоваха в градината. Алеите бяха грижливо застлани с чакъл и опасани с цветни лехи, а будките за напитки бяха боядисани и украсени като кутийки за енфие; разноцветни лампи хвърляха снопове светлина върху главите на присъствуващите, дансингът беше излъскан и готов за техните крака, в единия край свиреше негърски оркестър, а в другия — военен. Келнерите бързаха напред-назад с чаши вино, бренди с вода и бутилки ел и тъмно пиво; на едно място с шум се отваряха газирани питиета, а от друго се разнасяха гръмки смехове; пред вратата на Ротондата се тълпяха хора и изобщо всичко беше, както мис Джемайма Ивинс отбеляза — възбудена от новостите, рома, а може би и от двете, — „безумно весело“. А що се отнася до концертната зала, нейното великолепие беше несравнимо. Такава сцена — цялата в злато и огледални стъкла, и какъв орган! Кавалерът на приятелката на мис Джемайма Ивинс прошепна, че това струвало „четиристотин лири“, за което мистър Самюъл Уилкинс каза, че „изобщо не е скъпо“ — мнение, с което дамите бяха напълно съгласни. Част от зрителите се бяха настанили на високите пейки, наредени край стените, а другите се трупаха и заемаха останалата площ и всички пиеха и ядяха на воля. Малко преди започването на концерта мистър Самюъл Уилкинс поръча две чаши ром с топла вода, захар и две резенчета лимон за себе си и другия кавалер заедно с пинта шери за дамите и сладки бисквити с кимион и тъкмо да се отпуснат и да започнат да се веселят, когато забелязаха, че един непознат джентълмен с огромни бакенбарди непрекъснато гледа мис Джемайма Ивинс, а друг, с карирана жилетка, постоянно намига на приятелката й, при което нейният кавалер започна да показва признаци на раздразнение и да мърмори за „разни нахали и контета, дето само си търсят белята“, и намекна със заобикалки за намерението си да счупи нечия глава, което не повтори на висок глас само защото мис Джемайма Ивинс и приятелката й заплашиха, че ще припаднат веднага, ако каже още нещо. Концертът започна с изпълнение на орган.
— Колко е тържествено! — възкликна мис Джемайма Ивинс и хвърли бегъл, може би несъзнателен поглед към джентълмена с бакенбардите.
Мистър Самюъл Уилкинс, който беше започнал да си мърмори тихо, като че ли провеждаше съкровен разговор с позлатената топка на официалния си бастун, вече дишаше тежко — може би се задушаваше от жажда за мъст, — но не каза нищо. Мис Някоя-си с рокля от бял атлаз изпълни „Умореният войник“.
— Бис! — извика приятелката на мис Джемайма Ивинс.
— Бис! — веднага след нея извика и джентълменът с карираната жилетка, като удари силно по масата с бутилка от тъмно пиво. Кавалерът на приятелката го изгледа от глава до пети и хвърли въпросителен поглед към мистър Самюъл Уилкинс, съдържащ презрението му към непознатия. Комична песен с акомпанимент на орган. Мис Джемайма Ивинс се преви от смях; мъжът с бакенбардите — също. Всичко, което правеха дамите, беше незабавно повтаряно от карираната жилетка и огромните бакенбарди, с което двамата изразяваха взаимност на чувствата и родство по душа, и мис Джемайма Ивинс и нейната приятелка се оживиха и разбъбраха, а мистър Самюъл Уилкинс и кавалерът на приятелката, обратно пропорционално, ставаха все по-мрачни и навъсени.
И ако нещата бяха спрели дотук, малката компания щеше скоро да си възвърне веселото настроение, но мистър Самюъл Уилкинс и неговият познат започнаха да хвърлят предизвикателни погледи към жилетката и бакенбардите. А те самите, за да покажат колко малко ги интересува това, хвърляха още по-красноречиви погледи към мис Джемайма Ивинс и приятелката й. Концертът и водевилът свършиха и четиримата тръгнаха да се разхождат из градината. Жилетката и бакенбардите — също, като постоянно правеха комплименти на висок глас относно глезените на двете дами. Накрая, сякаш всичките им безобразия не бяха достатъчни, те направо отидоха при мис Джемайма Ивинс и приятелката й и ги поканиха да танцуват, и то без да удостоят с ни най-малко внимание мистър Самюъл Уилкинс и кавалера на приятелката — все едно, че изобщо не съществуваха!
— Какво искаш да кажеш с това, безобразник такъв! — извика мистър Самюъл Уилкинс и стисна здраво бастуна с позлатената топка в дясната си ръка.
— Какво има бе, дребен мошенико? — казаха в отговор бакенбардите.