Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Скици от Боз (разкази). Коледна песен. Повест за два града (Избрани творби в пет тома. Том 5)». Краткое содержание книги:
Може да се смеем на такива хора, но те никога не ще предизвикат гнева ни. Те винаги са в добри отношения със самите себе си и, което следва напълно естествено, в добри отношения с всички около тях. Освен това са бледо отражение на големите светила и ако понякога в поведението им изпъква известна глупост, тя е далеч по-поносима от перченето на недозрелите контета от Куодрънт (Куодрънт — част от Риджънт Стрийт, където улицата прави завой.), бакенбардите на франтовете по Риджънт Стрийт и Пал Мал или изкуфялата галантност където и да е другаде.
Мис Евънс и „орелът“
Мистър Самюъл Уилкинс беше дърводелец — дребен помощник-дърводелец, определено под средното ниво, даже може би близо до най-ниското. Имаше кръгло и лъскаво лице, а къдриците му бяха внимателно извити към външните ъгли на очите му, така че оформяха нещо подобно на онези чупки, известни с наименованието „лимби“. Неговите доходи напълно задоволяваха нуждите му и варираха от осемдесет шилинга до една лира и пет шилинга седмично; маниерите му бяха безупречни, неделните му жилетки — поразяващи. И нищо чудно, че Самюъл Уилкинс печелеше вниманието на другия пол с тези си качества, защото много жени изпадат в плен на къде по-незначителни атрибути. Но Самюъл беше неуязвим срещу техните любезности до мига, когато очите му срещнаха погледа на създание, което, както почувствува, му е определено по съдба за цял живот. Той отиде и победи, направи предложение и бе приет, обичаше и беше обичан. Мистър Уилкинс „ухажваше“ Джемайма Евънс.
Мис Евънс (или Ивинс, както произнасяха името й нейните познати) от ранно детство беше усвоила полезния занаят да шие пантофки, към който впоследствие добави умението да прави сламени шапки. Тя самата, майка й и двете й сестри живееха в хармоничен квартет в най-уединената част на Камдън Таун, където един понеделник следобед се появи мистър Самюъл Уилкинс в най-хубавите си дрехи, с още по-грейнало лице и още по-ярка жилетка от всеки друг път. Семейството, което се готвеше да пие чай, се зарадва много на посещението му. Направиха истинско малко пиршество — имаха две унции прясно сирене от по седем шилинга и шест пенса и четвърт фунт от най-първокачественото масло, а мистър Уилкинс беше донесъл една пинта скариди, прилежно увити в чиста носна кърпа, с цел да придаде пикантност на трапезата и да предразположи мисис Ивинс. Джемайма се „оправяше“ горе, така че мистър Самюъл Уилкинс седна в салона и заговори на тема домакинство с майка й, докато двете по-млади госпожици Ивинс пъхаха горящи парчета амбалажна хартия между решетките на камината, за да подгреят водата за чая.
— Мислех си — каза мистър Самюъл Уилкинс по време на една пауза в разговора, — мислех си дали тази вечер да не заведа Джемайма в „Орелът“.
— О, боже! — извика мисис Ивинс.
— Божичко! Колко хубаво! — каза най-младата госпожица Ивинс.
— Ах, чудесно! — добави средната дъщеря.
— Тили, кажи на Джемайма да облече бялата муселинова рокля — извика с майчинска загриженост мисис Ивинс и не след дълго се появи самата Джемайма в бялата рокля, здраво пристегната с телени копчета, с червено шалче, добре забодено с карфици, бяла сламена шапка, украсена с червени панделки, нежно колие, две масивни гривни, атлазени пантофки с бяла бродерия, ажурени чорапи, бели памучни ръкавици и батистена кърпичка, сгъната прилежно в ръка — всичко много изискано и както подобава на една дама. И мис Джемайма Ивинс с мистър Самюъл Уилкинс и официалното му бастунче с позлатена топка на върха се понесоха, изпроводени от удивлението и завистта на цялата улица и от безкрайната гордост на мисис Ивинс и двате й по-малки дъщери. Още нестъпили на Панкрас Роуд, и с кого, мислите, благодарение на най-щастливата случайност на света се сблъска мис Джемайма Ивинс? С една млада дама, нейна приятелка, излязла със своя кавалер. Понякога нещата се подреждат така удивително — те също се бяха запътили към „Орелът“! Така че мистър Самюъл Уилкинс беше представен на кавалера на приятелката на мис Джемайма Ивинс и всички продължиха заедно, като разговаряха, шегуваха се и се смееха без прекъсване, а когато стигнаха до Пентънвил, кавалерът на приятелката настоя дамите да влязат с тях в „Короната“ и да опитат рома с портокалов сок и след не малко изчервяваие, кикотене и криене на лица в красиви носни кърпички те се съгласиха. След като го опитаха веднъж, не беше трудно да ги убедят да го опитат отново и така те продължиха да седят в градината, като отпиваха ром и гледаха омнибусите, докато настана време за „Орелът“ и те тръгнаха отново, като вървяха доста бързо от страх да не пропуснат концерта в Ротондата.