Не се сбогувам [bg]

- В хазната ли?

Воля се втурна обратно по стълбите към втория етаж. Фандорин също се завъртя. Беше измислил нов начин за качване. Пъхна бастуна в един от илиците на палтото, за да си освободи едната ръка. Хващаше се за перилата, рязко прехвърляше двата крака, местеше ръцете по-нагоре и отново скачаше. Така ставаше по-бързо.

Невски вървеше до него.

- Какво му става на нашия Бакунин? Никога не съм го виждал такъв.

Ераст Петрович нямаше как да му отговори, зъбите му бяха стиснати.

Той направо препусна по коридора: с едната ръка се опря на рамото на Невски, а с другата се опираше на бастуна.

Свиха зад ъгъла.

Воля стоеше и се държеше за главата. На пода под нарисуваната жена в локва кръв лежеше човек. Беше дежурният, когото бяха видели преди това, Козлов. Абсолютно същият удар в слепоочието, като в „Петроверигский переулок", още отдалеч определи Фандорин.

Вратата бе открехната, разбитият катинар се търкаляше до нея.

- Тоз куп от дивеч говори за ужасен лов![30] - рече актьорът с думите на Фортинбрас, заряза инвалида и хукна напред. - Да не би да са ни обрали? Експроприирали са експроприаторите? Ловко!

Тримата влязоха в хазната. Сребърните съдове и други големи неща си бяха на мястото, но дребните бижутерски изделия ги нямаше.

Пребледнял от ярост, Воля измъкна маузера от кобура и започна да стреля в тавана.

Минута по-късно стаята и коридорът се напълниха със стеклите се при шума от изстрелите хора. Отпред се измъкна Джики.

- Да се блокира всичко - заповяда артелчикът. - Търсим Жохов.

Всички задърдориха едновременно: „Жохов, къде е Жохов, някой виждал ли е Жохов?"

- Жохов излезе през задния вход - каза някой.

Цялата тълпа се втурна към задния двор.

На двора, където се бе провело събранието, бе тъмно и пусто. Асфалт, люкът на канализацията в средата, железните пръчки на оградата - и нищо друго.

- Избягал е този гад! - обърна се към артелчика Джики. - Прескочил е и дим да го нема. Сега иди го търси.

Докато всички вдигаха шум, обсъждайки случилото се, Ераст Петрович се разходи из двора, постоя край оградата, след това клекна край металния капак на канала.

Върна се.

- Заповядайте да претърсят този човек - каза той на артелчика, сочейки актьора. - Сам се издадохте, Невски. Само от вашите думи знаем, че Жохов е смятал да ходи до хазната. Защо му е било да споделя това с вас, щом е смятал да извърши обир?

Настъпи тишина.

- Превъртяхте ли, сакати човече? - рече стъписан Невски. - Арон, това е провокатор. Иска да се избием взаимно. Знаеш ли с какво се е занимавал по царско време? Той е детектив, полицейско куче!

- Ей, я чекай - обърна се към него Джики. - Ти ми каза, че е болшевишка гад.

Невски отвори уста и не каза нищо.

- Това е страшно обвинение - Воля гледаше Фандорин в очите. - Имаш ли доказателства?

- Претърсете го - ще се намерят.

- Той е мой брат. Няма да го унижавам с претърсване без достатъчно основания.