Прокоба [bg]

– Мехмет, трябва да си осигуриш добро образование и да се възползваш от шанса, който ти предоставя тази прекрасна страна. В Швеция всички могат да следват. Непременно трябва да завършиш университет.

Още откак се помнеше, баща му непрекъснато опяваше все същото. Мехмет наистина се опита, но не му се удаваше да помни. Буквите и цифрите просто отказваха да се задържат в паметта му. Родителите му обаче предварително бяха решили, че той ще стане лекар, инженер или – в най-лошия случай – икономист. Не искаха и да чуят за друга професия, защото в Швеция младите имат възможности. В известен смисъл мечтите им се осъществиха. Четирите му по-големи сестри наистина успяха. Две получиха медицинско образование, една стана инженер, а четвъртата – икономист. А Мехмет, изтърсакът, се превърна в черната овца на семейството. Нито „Фермата“, нито предстоящото участие в „Покажи ми Танумсхеде“ покачиха акциите му пред родителите му. Мехмет не се самозалъгваше. Все пак нито баща му, нито майка му някога бяха споменавали, че ако не стане лекар, може поне да се налива с алкохол по телевизията.

– Покажи си арабската франзела! Покажи я! – продължи Уфе и се опита да накара кикотещата се тийнейджърска аудитория да скандира заедно с него.

Гневът на Мехмет бе на път да достигне точката на кипене. Той изостави заниманието си и тръгна към Уфе.

– Казах ти да престанеш.

От работните помещения на пекарната се появи Симон. Носеше голяма тава с топли кифлички. Подаде я на Уфе.

– Ето. Вместо да се лигавиш, почерпи момичетата с пресни кифлички.