Огненият херцог [bg]

— Ами Неумелите?

— И за тях е истина, и за Проходите между тях, наклонени на деветдесет градуса извън пространството. Да, истина е. — Хоузи посочи на юг. — Двамата с баща ти преминахме преди години на няколко километра по този път, попаднахме на място, което племето лакота е тачило като свещено. Следвахме галерия, която не съществува тук. Трябва да се отвори от Новия свят и тя сигурно е отворена, за да послужи като капан. В този капан искат най-сетне да го хванат него. — Усмивката му бе някак далечна. — Не че това би спряло баща ти, нали?

— Не. — Тори затвори очи за момент. — Чедата са безпощадни и жестоки, защото ако примамката не успее да привлече плячката, тогава те няма да има защо да изяждат примамката. — Той отвори очи. — Дааа — продължи. — Нищо не може да ни спре, нито него, нито мен. „Кръвта на героите“, така ли излиза?

Хоузи бавно кимна.

— О, Тори, винаги си го знаел, нали?

— Ториан — извика бащата от входната врата. Тори улови първата от подхвърлените кожени раници и я метна в колата, а след нея полетя и втората.

— Само момент. — Торсен отново хлътна в къщата.

Едва сега Иън осъзна, че на кръста на Торсен бе окачен меч. Макар че бе с дънки и карирана риза, на него оръжието седеше напълно естествено.

Тори бе пребледнял, когато се обърна към Иън.

— Съжалявам, че стана така, но… — той сви рамене. — Няма време за обяснения… татко ще тръгне без мен, ако не съм готов. Аз… ако нещата се получат и ако имаш как, кажи на Маги, че съжалявам… това е… ако аз не успея. Дори не бях и помислял… — той замълча.

— Ториан — повика го тихо Хоузи. — Помни всичко, на което съм те учил. Някои от нещата ще са ти от голяма помощ. — Той докосна с два дълги пръста челото на Тори, задържа ги за момент, а след това неуверено пристъпи, за да прегърне момчето. — А някои дори няма да ти потрябват. Пази се.

Торсен се появи на вратата, стиснал под мишница две пушки, а в другата носеше две саби в ножници.

— Пак те моля, Хоузи — каза той. — Придружи ме. Нося още една сабя, за теб.

Хоузи поклати глава и пусна Тори.

— Не мога. Не само че е опасно, Ториан, но е безсмислено.

Без да каже дума, Торсен; се обърна и тръгна към колата.

Тори бързо стисна ръката на Иън и хукна след баща си. Едва успя да отвори вратата на колата и да се метне на предната седалка, когато баща му запали и потегли с пълна газ.

Двамата заминаха.