Огненият херцог [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541702074
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Огненият херцог [bg]». Краткое содержание книги:
„Истинска звезда в света на фантастиката“. Майк Резник, автор на „Заловете еднорог“
„Джоел Розенберг разказва великолепна история… Щом видите името му на корицата на някоя книга, значи е дошло времето да се настаните удобно и да се насладите на едно невероятно приключение“. Реймънд И. Фийст, автор на „Сага за разлома“
„Един от малкото автори, които с удоволствие търся да купя… Невероятните му романи са със заплетен сюжет, главоломно действие, изумително вълнуващи“. Денис Л. Макиернън, автор на „Пътуването на Лисица“
„Щом видя книга с името на Джоуел Розенберг на корицата, си я купувам на часа… Действието е изпълнено с динамика, плетеница от приключения… Щом започнеш книгата, няма начин да я оставиш, преди да я прочетеш цялата“. С. М. Стърлинг, автор на „Да прекосиш Джорджия“
„Ако сте сред малцината, които не са чели Джоел Розенберг, променете това незабавно, дължите го на себе си“. Джон И. Стит, автор на „Неочаквана среща в червено“.
— Здравей! — чу тя зад себе си. — Виждам, че оставаш будна до късно.
Тя се обърна, без да се изненадва, че Карин Торсен се е появила в къс халат, който определено бе от Виктория Сикрет, с дантелено черно боди, което се подаваше отдолу. Тя наистина изглеждаше страхотно за жена на нейната възраст, но все пак!
— Надявам се да не съм те събудила аз — каза Маги.
Карин поклати глава и разтърси златистите си коси, за да отмахне един кичур от очите си. По дяволите, косата й наистина бе златна, не просто руса.
— Не — отвърна с усмивка тя. — Вкъщи се шегуват, че се будя само когато аз реша. — Изведнъж усмивката й стана някак далечна и замислена. — Налагаше се Ториан да ме буди, докато кърмех Тори — разказваше тя. — Дори плачът на бебето не можеше да ме накара да трепна. — Погледна Маги за миг, след това поклати глава, за да се отърве от мисълта, която й мина през ума. — Но ето че понякога се будя и сама. Виждам, че Ториан и Хоузи са излезли, а и Тори не си е в… и Тори е с тях.
„А пък леглото на Тори хич не е било пипвано. А пък ти сигурно се чудиш дали бебчето ти не се е гушкало в моето легло, а, има ли такова нещо?“ — мислеше си тя.
— Иън също е с тях. Докато бяхме в бара…
— Във „Взрив-о-вкусно“ ли?
— Да. Джеф Бърк…
— Бйерке.
— Да, той разказа, че някакъв вълк удушил пилета или нещо подобно и че би било доста хубаво, ако можеше нещо да му се случи на този звяр. „Кой ще ме отърве от този разбеснял се вълк?“ — каза тя по-скоро за да провери дали Карин ще познае цитата.
— От Джеф ще излезе прекрасен крал — усмихна се широко Карин. — Та значи, Тори се прибра и събуди Хоузи, а той събуди Ториан, а той веднага хукна да види дали не може да направи нещо, дори и посред нощ, така ли?
Маги не се сдържа и също се усмихна.
— Нещо такова. — Взе кафеварката. — Искаш ли да ти предложа чаша от твоето кафе?
Карин се замисли за миг.
— Да, благодаря. Обаче, ако ще чакаме мъжете, тогава ще се кача, за да си сложа нещо по-удобно, за да седна и да си поприказваме.
„И с което няма да си полугола пред друга жена.“
Карин се обърна и излезе, а в походката й я нямаше обичайната плавност.
Маги се усмихна.
На момичето не му отне дълго да намери сметаната, наполовина изразходван пакет, който успешно премина проверката с душенето, който не би си позволила да направи пред Карин. Захарта обаче беше по-трудна за откриване. Кристалната захарница при чашите беше празна, а докато открие шкафа, където я държаха, и отвори пластмасовата кутия, за да топне пръст и да се увери, че не е попаднала на огромно количество сол, и докато пресипе в кристалната купа, Карин се върна, облечена в обемиста копринена пижама в черно и жълто, която би изглеждала подходяща както за мъж, така и за жена, или просто безформена, ако не бе силно пристегната на талията с копринен шнур, който не беше в същия нюанс на жълтото.
Тя пое чашата от Маги, седна на масата и забарабани лениво с късия си изгризан нокът.
— Тори не говори много за училище, когато се прибере.
— Нито пък за вкъщи, когато е в училище. — Маги се настани от другата страна на масата срещу нея. — Понякога споменава по нещо дребно.
— Той си е такъв — усмихна се широко Карин. — Това май е част от норвежкия стоицизъм. Чудех се вие двамата от колко време…
В хола се посипаха счупени стъкла и на пода се чу нещо, което наподобяваше десетки стъпки, придружени от страховито ръмжене.
Маги замръзна на мястото си от уплаха и изненада, но Карин Торсен вече бе скочила от масата. Движеше се като танцьорка, която е упражнявала прилежно всяка стъпка не само за да я изпълни безупречно, но и грациозно. С две крачки се озова до мивката, след това вдигна лявата си ръка и изтегли огромния месарски нож от поставката над плота, а с дясната ръка сякаш погали и плесна шкафа над чешмата. Скритите в страницата на шкафа пружини се отместиха и откриха пистолет от неръждаема стомана, закачен на три кукички. Карин го свали с едно движение.
Понечи да побегне, но ужасяващата космата топка отскочи през вратата на кухнята и я събори назад.