Огненият херцог [bg]

Тори взе кутия с патрони. Едва успяваше да прочете етикета на призрачната зелена светлина. На него бе написано Уинчестър Супер Х, 30–06. Пушките бяха старата марка „Гаранд“. Беше попаднал на подходящата кутия. Още по-добре.

След като нагласи пушката, Тори отвори кутията и извади патрон. Стори му се огромен, сякаш надут.

Тори бе стрелял предимно с 22-ри калибър, в повечето случаи, следвайки напътствията на татко или чичо Хоузи на стрелбището, въпреки че през последните си години в гимназията имаше един период, когато често хукваше на лов за зайци, но на това му дойде краят, когато мама се закле, че ще стане вегетарианка и никой повече няма да я накара да сготви още един заек било то на яхния, фрикасе или пържен.

Само че 22-ри калибър бяха малки патрони, докато 30–06 достигаха размера на средния пръст на Тори. И всеки един от тях бе облечен в домашно излят сребърен обков.

— Стриперите са отдолу — посочи татко.

Щеше да бъде наистина велико, ако успееха да измамят Вълчите Чеда.

— Хайде, казвай за стратегията. — Тори бързо подреди стриперите и зареди гаранда с осем патрона, като се увери, че предпазителят е спуснат, преди да затвори цевта, и едва тогава прехвърли пушката в поставката зад главите им. Зае се с втората пушка и прокле треперенето на пръстите си, докато изтегляше предпазителя.

Татко помълча няколко дълги минути, въпреки че мускулите на челюстта му играеха.

— Може и да не успеем да ги пипнем тук. Сигурно предполагат, че имаме всичко необходимо, за да се справим с тях, затова са отвели на безопасно място майка ти и приятелката ти и ако не се предадем, ще ги използват тях. Ако има как, заеми такава позиция, откъдето да имаш възможност да застреляш всеки, който се приближи, до която и да е от двете, докато аз им отвличам вниманието настрани.

— В противен случай, ако това не се получи, може първоначално да имаме възможност да убием няколко и с това да си останем. Едва ли ще успеем да постигнем нещо повече от това да им поразредим глутницата и едва ли ще успеем да стигнем до водача. Може и да не успеем да спасим жените веднага.

— Какво тогава?

Татко поклати глава.

— Всъщност не знам. За момента е ясно, че ако има как, ще се бием, а след това, ако се налага, ще се предадем. Мен ще ме пазят с четири очи, но тебе може и да не те вземат много насериозно. Изчакваш да ти се открие възможност да изчезнеш, и веднага трябва да се възползваш от нея. Ако забележа такава възможност, ще използвам думата „донякъде“ в изречение, или посфе на Вековния Език. Щом чуеш думата, действаш на мига. Няма да се колебаеш и да мислиш. Просто действай.

— А после? — Тори намести и втората пушка на поставката, след което се зае да подрежда стриперите. Татко не бе обмислил нещата достатъчно добре. Всички тези муниции трябваше да ги съхранява на пачки.