Александрийската връзка [bg]

— Изглежда, е важно, щом и саудитците, и израелците реагираха преди пет години.

— Достатъчно красноречива реакция, наистина. Израелците не са склонни на капризи. Нещо ги е накарало да пожелаят смъртта на Хаддад.

— Котън е в ужасно положение — отбеляза тя. — Момчето му е в опасност, а явно няма да получи никаква помощ от нас. Всъщност ще стоим пасивно и ще наблюдаваме, а после ще се възползваме от него.

— Мисля, че Дейли подценява опозицията си. Тук има сериозна доза планиране.

Тя бе съгласна.

— Точно това е проблемът с бюрократите. Убедени са, че всичко подлежи на договорка.

Мобилният телефон в джоба на Стефани я стресна с вибрацията си. Беше оставила съобщение да не я безпокоят, ако не е въпрос на живот и смърт. Отговори на обаждането, вслуша се за миг, след това затвори.

— Току-що загубих един агент. Мъжът, когото изпратих да се срещне с Малоун. Убили са го в замъка Кронборг.

Грийн не каза нищо.

Очите й се изпълниха с болка.

— Лий Дюрант имаше жена и деца.

— Някаква вест от Малоун?

Тя поклати глава.

— Никаква.

— Може би беше права преди. Може би трябва да включим и други агенции, а?

Нещо я стисна за гърлото.

— Няма да даде резултат. Трябва да се справим по друг начин.

Грийн не помръдна. Стоеше със свити устни, без да вдига очи, сякаш знаеше какво трябва да се направи.

— Възнамерявам да помогна на Котън — заяви тя.

— И какво точно би могла да направиш? Та ти не си действащ агент.

Спомни си, че Малоун й бе казал същото неотдавна във Франция, но въпреки това се бе справила достатъчно добре.

— Ще си набавя подкрепление. Хора, на които мога да се доверя. Имам много приятели, които ми дължат услуги.

— Аз също мога да помогна.

— Не искам да те замесвам.

— Вече съм замесен.

— Няма как да ми помогнеш — каза тя.

— Може и да те изненадам.

— А какво ли ще направи Дейли в такъв случай? Нямаме представа кои са съюзниците му. Най-добре да свърша всичко тихомълком. Ти стой настрана.

Лицето на Грийн не изразяваше нищо.

— А брифинга в Капитолия тази сутрин?

— Ще отида. Така ще умилостивя Дейли.

— Ще гледам да те прикривам, доколкото мога.

Ъгълчетата на устните й се изкривиха в лека усмивка.

— Знаеш ли, това може да се окажат най-приятните часове, които сме прекарвали заедно.

— Съжалявам, че не се е случвало досега.

— Аз също — каза тя. — Но един приятел се нуждае от мен.