Александрийската връзка [bg]

Малоун усети прилив на радост.

— Татко! — В същия момент Гари забеляза пистолета и продължи: — Какво става?

— Не мога да ти обясня, но трябва да се измитаме незабавно.

— Казаха, че си загазил. Да не би да са пристигнали онези, които искат да причинят нещо лошо на мама и мен?

Малоун кимна, а радостта му бе заменена от паника.

— Тук са. Трябва да тръгваме.

Гари се изправи от стола. Малоун не можа да се стърпи и силно го прегърна. Детето си беше негово — във всеки един смисъл. По дяволите Пам.

— Стой зад мен. И прави точно каквото ти кажа. Ясно ли е? — нареди той.

— Страшно ли ще става?

— Надявам се, че не.

Малоун се върна обратно по стъпките си до задната врата и надникна навън. Дворът беше празен. Трябваше им само минутка, за да се измъкнат.

Мина през вратата, следван плътно от Гари. Пролуката в плета бе на петнайсетина метра пред тях.

Той избута Гари пред себе си, тъй като последно бе мярнал мъжете да се отправят към улицата. С изваден пистолет хукна към съседния двор. Оглеждаше се непрекъснато. Гари водеше напред.

Минаха през пролуката.

— Колко банално.

Малоун се извъртя и замръзна. На шест метра пред тях стоеше мъжът с късия врат. Бе сграбчил Пам и бе притиснал във врата й глок със заглушител. Стрелецът от Кронборг стоеше малко встрани, прицелил се право в Малоун.

— Натъкнах се най-случайно на бившата ти съпруга — каза мъжът с късия врат с холандски акцент. — Предполагам, че си я посъветвал да не излиза от колата.

Погледът му се впи в Пам. Очите й го умоляваха да й прости.

— Гари — прошепна тя, без да може да помръдне.

— Мамо.

Малоун долови отчаянието в гласовете и на двамата. Блъсна Гари зад себе си.

— Я да видим как си се справил, Малоун. Проследил си човека ми от замъка до града, изчакал си го да тръгне оттам и си го последвал с идеята, че момчето ти ще е тук.

Това категорично бе гласът от предишната вечер.

— И се оказах напълно прав.

Мъжът срещу него не бе впечатлен. Стомахът на Малоун се сви от гадно предчувствие.

Бяха го подвели.

— Извади пълнителя от беретата и го хвърли насам.

Малоун се поколеба, но прецени, че няма избор. Изпълни заповедта.

— А сега да направим размяна. Аз ще ти дам бившата ти съпруга, а ти ми даваш момчето.

— Ами ако предпочета да задържиш бившата ми съпруга?

Мъжът се подсмихна.

— Предполагам, че не искаш синът ти да гледа как пръсвам мозъка на майка му, а аз ще направя точно това, защото всъщност никак не ми е нужна.

Очите на Пам се разшириха при мисълта какво бе предизвикала глупостта й.

— Татко, какво става? — попита Гари.

— Сине, ще трябва да тръгнеш с този човек…