Александрийската връзка [bg]

Стефани знаеше, че напоследък арабите бяха доста по-сговорчиви от Израел — със сигурност заради Ирак, където американците бяха демонстрирали своята решителност съвсем открито. В световен мащаб симпатиите към палестинците постепенно се бяха увеличили, подхранвани от промяната в управлението, по-умерената военна политика и глупостта на израелските екстремисти. Спомни си телевизионния репортаж с единствения оцелял от онова семейство на плажа, момиченце, което ридае над мъртвия си баща. Запомнящ се образ. Но се питаше какво реално би могло да се направи.

— И как смятат да действат спрямо Израел? — И точно тогава я осени прозрението. — Ето защо ви е нужна връзката, нали?

Дейли не отговори.

— Малоун е единственият, който знае къде се намира тя — подчерта Стефани.

— Това определено е проблем. Но не непреодолим.

— Значи сте искали Малоун да действа. Просто не сте знаели как да го подтикнете.

— Не отричам, че ситуацията предлага добри възможности за нас.

— Копеле такова — просъска тя.

— Виж, Стефани. Хаддад искаше да изчезне. Вярваше на Малоун. Израелците, саудитците и дори палестинците смятаха, че Хаддад е загинал при взрива. Така че направихме както той искаше, но после изоставихме напълно идеята и насочихме вниманието си към други неща. Но сега всеобщият интерес отново се пробуди и искаме да се доберем до Хаддад.

Тя нямаше да му позволи това самодоволство.

— Ами другите, които вероятно са по следите му?

— Ще се справя с тях както би постъпил всеки политик.

Лицето на Грийн потъмня от гняв.

— Ще сключиш сделка, така ли?

— Така стоят нещата от живота.

Стефани държеше да научи още нещо.

— Какво толкова може да се открие в документи отпреди две хиляди години? И то само в случай че ръкописите са оцелели, което е малко вероятно.

Дейли й хвърли бърз поглед. Стефани се досещаше, че е дошъл да попречи на двама им с Грийн да се намесят, така че можеше да им подхвърли някоя огризка.

— Септуагинта.

Стефани с мъка прикри изненадата си.

— Не съм експерт — продължи Дейли, — но доколкото са ми обяснявали, около двеста години преди Христа учените от Александрийската библиотека превели еврейските свещени книги, нашия Стар завет, на гръцки. Този превод е единствената ни връзка с оригиналния еврейски текст, тъй като същият е изчезнал. Хаддад твърди, че преводът, както и всички останали след него са дълбоко неверни. Твърди, че грешките променят всичко и че той може да го докаже.

— И какво? — запита тя. — Какво би променило това?

— Не мога да кажа.

— Не можеш или не желаеш?

— В нашия случай е едно и също.

— Той вечно помни завета Си — прошепна Грийн. — Словото що е заповядал в хиляда редове, що е завещал на Авраама, и клетвата си на Исаака, и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю, думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.