Пръстът, който те сочи [bg]

— Ще ми се да вярвам, че сте размишлявали за греховното си поведение и сте признали справедливостта на разплатата, очакваща ви в назначения ден — изрече Лоуър, малко високопарно по мое мнение. Вероятно опитите му да намери верния тон бяха породили тази дисхармония.

— О, да — отговори младежът с подобаваща сериозност. — Всеки ден се моля на Всемогъщия Бог за прошка, без да забравям, че не заслужавам такава милост.

— Чудесно! — възкликна Лоуър. — Значи може да се заинтересувате, ако ви посоча как бихте могли да окажете неоценима помощ на целия човешки род и да извършите благородно дело, за да изкупите деянието си, с което името ви ще остане навеки свързано? Хм…?

Младежът кимна предпазливо и се осведоми по какъв начин би могъл да съдейства.

Лоуър му обясни как се разпорежда законът с телата на престъпниците.

— Тъкмо вие сигурно сте наясно — продължи той, без да забелязва, че Престкот леко пребледня, — че професор-региус и помощниците му са неумели касапи. Ще кълцат и дробят, докато ви превърнат в обезобразено парче месо и никой не би се обогатил и с капка знание от това. Ще ви превърнат в посмешище, което да идва да зяпа всеки пъпчив студент, проявил любопитство. А и такива дори няма да са много. Докато аз и моят приятел тук, синьор Да Кола от Венеция, провеждаме възможно най-изтънчени проучвания. Когато завършим работата си, ще знаем неизмеримо повече за функциите на човешкото тяло. И няма да има никакви излишества, уверявам ви — добави той, като размаха пръст във въздуха в подкрепа на думите си. — Виждате ли, бедата при професора е там, че като направи прекъсване, за да обядва, вече всичко е забравил. Той много пие, за ваше сведение — прибави Лоуър с поверителен тон. — И това, което остане, се изхвърля или го изяждат плъховете в мазето. А аз, от своя страна, ще ви спиртосам…

— Моля? — със слаб глас промълви Престкот.

— Ще ви спиртосам — въодушевено повтори Лоуър. — Това е най-новият метод. Ако ви разчленим и ви поставим в бидон със спиртен разтвор, ще се запазите за много по-дълго време. Спиртът далеч превъзхожда брендито. И когато имаме време да се заемем с анатомизиране, просто ще ви извадим и ще се заемем за работа. Забележително, нали? Нищичко няма да се пропилее, уверявам ви. Нужно ми е само писмо от вас с изявление за последната ви воля, та да получим позволение да ви анатомизираме, след като понесете справедливата си участ.

Убеден, че нито един разумен човек не би отказал да изпълни молбата му, Лоуър се облегна на стената и се усмихна в предвкусване на съгласието.

— Не — отсече Престкот.

— Не ви разбрах.

— Казах не. Не и не.

— Но нали ви обясних, така или иначе ще ви разрежат. Нима не искате това да се случи по всички правила?

— Въобще не искам това да се случи, благодаря. Нещо повече, убеден съм, че няма да се случи.

— Надявате се на помилване, значи? — с интерес се осведоми Лоуър. — Надали. Опасявам се, че ще ви обесят, господине. В края на краищата вие за малко не убихте важна персона. Кажете, защо го нападнахте?