Левиатан [bg]

— Не отпускайте гарда докато противникът ви не го направи пръв, Ваше височество. Не и по време на война.

— Но вие ме попитахте… — започна Алек, после въздъхна и отново вдигна меча. — Добре. Да продължим.

Графът започна със следващата поредица от удари, избутвайки Алек назад. По правилата на фехтовката, всеки контакт с меча на противника трябваше да слага край на официалната атака. Ала Волгер игнорираше всяко париране, използвайки брутална сила, за да завземе още територия.

— Защо Сърбия? — повтори графът, докато избутваше Алек към най-вътрешната стена на хамбара.

— Защото сърбите са съюзници на Русия! — извика Алек.

— Точно така — Волгер изненадващо прекрати атаката си, обърна гръб и се отдалечи. — Съюзът на славянските народи, който съществува от край време.

Алек примигна. Потта влизаше в очите му, а сърцето му препускаше.

Волгер зае стойка в средата на хамбара.

— Ангард, господине.

Алек се приближи уморен, но с вдигнат меч.

Волгер отново атакува, все така пренебрегвайки правилата за предимство. Това не беше никаква фехтовка, осъзна Алек изведнъж, това си беше… дуел с мечове. Концентрацията му се стесни, фокусирана само и единствено върху дължината на меча. Също, както краката на Бурехода, металът се превърна в продължение на тялото му.

— А кой е най-близък съюзник на Русия? — попита Волгер, без дори да се задъха.

— Великобритания — отвърна Алек.

— Не съвсем — острието на Волгер се шмугна под гарда на Алек и силно удари дясната му ръка.

— Ауч! — Алек отпусна гарда и разтри раната. — За Бога, Волгер! На фехтовка ли ме обучавате или на дипломация?

Волгер се усмихна.

— Имате нужда от обучение и по двете, това е очевидно.

— Но британското военно командване се срещна с руснаците миналата година! Татко каза тогава, че това е довело германците до лудост от притеснение.

— Това не е съюз, Алек. Все още не. — Волгер вдигна меча си. — И така, кой е в съюзнически отношения с Русия, тогава?

— Франция, предполагам. — Алек преглътна. — Имат подписано съглашение, нали?

— Правилно. — Волгер спря за момент — върхът на острието му рисуваше някаква фигура във въздуха. После се намръщи. — Вдигнете меча, Алек. Няма да ви предупреждавам повече, нито пък ще го правят враговете ви.

Алек въздъхна и зае позиция. Почувства как стиска сабята прекалено силно и принудително отпусна ръката си. Дали Волгер смяташе, че му помага, като го разсейва така?

— Фокусирайте се върху очите ми — каза Волгер. — А не върху края на меча ми.

— Като стана дума за очи, не носим маски.