Косачи [bg]

Косач Фарадей проявяваше особена строгост по отношение на семействата.

— Не е препоръчително да поддържате контакт с близките си по време на обучението.

На Цитра ѝ беше трудно. Липсваха ѝ родителите ѝ, но най-много от всичко ѝ липсваше брат ѝ Бен — изненадващо за самата нея, защото у дома никога не беше достатъчно търпелива към него.

На Роуан като че ли раздялата със семейството не му пречеше.

— Биха се зарадвали много повече на имунитета, отколкото на присъствието ми сред тях — призна той пред Цитра.

— Еха — възкликна тя. — Да не би да очакваш съчувствие?

— В никакъв случай. Вероятно завист. Така е много по-лесно да се откажа от всичко.

Веднъж Косач Фарадей все пак измени на правилото си. Беше изминал около месец от започването на обучението им и той позволи на Цитра да присъства на сватбата на леля си.

Макар всички да бяха облечени в официални тоалети и смокинги, Косач Фарадей не разреши на Цитра да се издокара.

— Не е редно да се възприемаш като част от този свят. — Подейства. Обикновените ежедневни дрехи сред цялата суета наоколо я накараха да се почувства още повече като аутсайдер — ученическата гривна допълнително влоши нещата.

Вероятно точно това беше причината Косач Фарадей да ѝ позволи да присъства — за да види още по-ясно разликата между себе си такава, каквато е била преди, и каквато беше сега.

— Е, как е? — попита я братовчедка ѝ Аманда. — Прибирането и всичко останало. Много ли е жестоко?

— Не ни е позволено да говорим за това — отговори Цитра. Не беше истина, но тя нямаше желание да коментира Прибирането, сякаш бе някоя училищна клюка.

Трябваше да се включи в разговора, вместо рязко да го прекрати, тъй като Аманда беше сред малцината, които я заговориха. Повечето от присъстващите извръщаха поглед, а други я коментираха, докато си мислеха, че не ги забелязва, но най-много бяха онези, които я избягваха, сякаш разнасяше зараза от Епохата на смъртните. Вероятно, ако вече беше получила пръстена, щяха да са любезни към нея с надежда да получат имунитет, но очевидно позицията ѝ на стажант не предизвикваше у тях нищо повече от потръпване.

Брат ѝ странеше от нея и дори майка ѝ се държеше отчуждено. Задаваше ѝ стандартни въпроси от сорта на „Храниш ли се?“ или „Спиш ли достатъчно?“.

— Разбрах, че с теб живее и някакво момче — отвори дума баща ѝ.

— Той си има собствена стая, а и изобщо не се интересува от мен — каза му тя и усети странно смущение от признанието си.

Цитра издържа церемонията, но се извини преди приема и взе обществен автомобил до дома на Косач Фарадей, неспособна да понесе и минута повече от това преживяване.

— Рано се прибираш — отбеляза Косач Фарадей и макар да се престори на изненадан, на масата имаше сервирана вечеря и за нея.