Косачи [bg]

Очевидно Косачът се забавляваше. Не беше редно — това беше едно от основните правила на Форума на Косачите. В съзнанието му се оформи мисълта Трябва да подам оплакване. Но осъзна, че ще е доста трудно да го направи, когато е мъртъв.

Огледа ужасените хора наоколо — сега бяха ужасени от него. Сега и той беше техен враг.

— Чакаме — напомни жената със зелената роба, нетърпелива да започват.

— Как? — попита мъжът, като се опитваше да наложи контрол върху дишането си. — Как ще извършите Прибирането?

Главният Косач отмести една от плохите на робата си и разкри цял арсенал спретнато подредени оръжия. Ножове с най-различни размери. Огнестрелни. Други предмети, които бизнесменът дори не разпозна.

— Ще избираме метода според настроението си. Без запалителни устройства, то се знае. Сега, моля, започни да посочваш, за да пристъпим към действие.

Жената сви длан около дръжката на мачете и отметна косата си със свободната си ръка. Тя наистина ли облиза устните си? Предстоящата сцена нямаше да има нищо общо с Прибирането — щеше да бъде кървава баня и бизнесменът не желаеше да участва по какъвто и да е начин в нея. Да, съдбата му беше предопределена и нищо не можеше да я промени. А това означаваше, че не е нужно да играе извратената игра на Косача. Изведнъж усети, че побеждава страха и се изправи, така че да изравни поглед с тъмните очи на Косача в същия нюанс на синьото като робата му.

— Не, няма да избирам и няма да ви доставя удоволствието да гледате как се гърча. — След това се обърна към останалите пасажери. — Съветвам всеки от вас сам да сложи край на живота си, преди Косачите да ви пипнат. Изпитват твърде голямо удоволствие. Не заслужават ранга си, нито честта да ви подложат на Прибирането.