Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Погребани тайни [bg]
Погребани тайни [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Погребани тайни [bg]

Электронная книга - «Погребани тайни [bg]». Краткое содержание книги:

„Погребани тайни” е втората книга (след романа „Изчезнал”) от поредицата с главен герой Ник Хелър. Следовател, който никога не забравя, че жертвите са били живи хора и тяхната смърт е оставила след себе си празнина в душите на техните близки, Когато Алекса, дъщерята на милиардера Маршъл Маркъс е отвлечена, баща и се обръща към единствения човек, на когото има доверие — семейния приятел и независим следовател Ник Хелър. Алекса е заровена жива, видеокамера излъчва на живо по интернет всяка секунда от оставащия й живот, Кои са тайнствените похитители и защо няма искане за откуп? С помощта на бившата си приятелка — агента на ФБР Диана Мадигън — Ник Хелър трябва да премине през множество пластове от връзки, манипулации, задкулисни игри и заблуди, за да стигне до Алекса преди да е станало твърде късно. За да спаси момичето, което е израснало пред очите му, Ник няма да се спре пред нищо и е готов да унищожи всеки, застанал на пътя му. Дори, и бащата на Алекса, Защото има тайни, които не могат да останат погребани.
„Ник Хелър, независим следовател, когото Джоузеф Файндър ни представи в „Изчезнал”, е човек, който бихте искали да е на ваша страна… Файндър ни показва привлекателен герой, но едновременно с това и приятен характер, защото не го превръща в супергерой. Сравнението с Джак Рийчър на Лий Чайлд е неизбежно, но Хелър никога не действа като самотен каубой. Той е достатъчно човек, за да търси и приема помощ… Препускайки заедно с него, вие ще искате още една глава, после още една и още една. Знаете, че той ще успее, но имате нужда да разберете как.” „Вашингтон поуст”
1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 118
Перейти на страницу:

— Този мъж често идва тук — каза Наджи и аз се обърнах към него.

— О?

— Познат ми е, запомнил съм лицата на редовните клиенти.

— Как се казва?

Той поклати глава.

— Не зная.

Криеше нещо. Обърнах се отново към монитора — мъжът и двете момичета говореха и се смееха. Сервитьорката дойде и взе поръчките им, те продължиха да се смеят и да говорят. Компанията му явно им харесваше. Той седеше до Тейлър, но не й обръщаше внимание. Алекса му беше далеч по-интересна. Постоянно се навеждаше към нея, говореше й и почти не поглеждаше Тейлър. Което ми се стори интересно — тя беше красива поне колкото Алекса, пък макар и по по-вулгарен начин. Алекса изглеждаше някак по-елегантна и чиста. Баща й обаче беше милиардер. Откъде непознатият би могъл да разбере това, освен ако не е избрал мишената си предварително?

Сервираха им питиетата в големи чаши за мартини. Пиха още малко, след което и двете момичета станаха. Мъжът остана сам на масата, като разсеяно оглеждаше бара.

— Може ли да проследим момичетата? — попитах аз.

Лио премина към вече отворен прозорец и го уголеми. Момичетата вървяха заедно и се държаха една за друга — изглеждаха леко подпийнали.

— Продължаваме с тях — кимнах аз и Лио уголеми прозореца още повече. Те влязоха в дамската тоалетна.

— Вътре няма ли камери? — попитах аз, а Наджи се усмихна.

— Незаконно е, сър.

— Знам, длъжен съм да попитам.

Внезапно нещо в другия прозорец привлече вниманието ми — камерата, която показваше самотния латиноамериканец, който правеше нещо. С едно бързо движение той протегна ръка и плъзна полупразната чаша на Алекса към себе си.

— Какво прави, по дяволите? — попитах аз. — Увеличете онзи прозорец, моля.

Щом Лио го направи, виждахме всичко съвсем ясно. Мъжът пъхна дясната си ръка във вътрешния джоб на сакото си, огледа се, след което невъзмутимо пусна нещо в чашата на Алекса. Извади бъркалката от напитката си и разбърка нейната, за да се разтвори онова, което беше сипал в нея, после бутна коктейла обратно на мястото му. Цялата операция отне десет секунди, може би петнайсет.

— О, боже! — казах аз.

21

— Сипа нещо в чашата й — обяви Наджи. Явно някой трябваше да изрече очевидното.

— На бас, че е „Спешъл Кей“ — обади се Лио. — Или „Ликуид Екс“.

В другия прозорец двете момичета излязоха от тоалетната и се върнаха на масата си. Алекса отпи от чашата си, след което смехът и разговорите продължиха. След няколко минути Тейлър стана и каза нещо. Алекса изглеждаше разстроена, но не и мъжът. Тейлър си тръгна, Алекса остана. Пи още, двамата говориха и се смяха. Скоро тя започна да се държи като пияна, но причината не беше само в алкохола. Отпусна се в стола си, главата й клюмна. Тя се усмихна дръзко, но изглеждаше много зле.

Мъжът отново повика сервитьорката, но после размисли. Вместо това остави няколко банкноти на масата и помогна на Алекса да се изправи. Тя изглеждаше така, сякаш едва се държи на краката си.

— Пари в брой — казах аз, най-вече на себе си.

Наджи обаче ме разбра.

— Той винаги плаща в брой.

— Затова ли не знаете името му?

Той кимна, понечи да каже нещо, но се отказа.

— Вие знаете нещо.

— Не мога да кажа със сигурност, но смятам, че е пласьор.

— На наркотици.

Наджи кимна и добави бързо:

— Тук обаче не продава. Никога! В противен случай бихме му забранили да идва.

— Разбира се.

Това беше лошо. Испанецът се върна, взе дамската чанта на Алекса от пода и поведе момичето към асансьора. Натисна бутона, тя увисна на ръката му. След минута вратата се отвори и двамата се качиха.

Тя имаше фобия от асансьори, но се съмнявам, че изобщо осъзнаваше къде се намира.

Камерата във фоайето показа мъжа, който водеше Алекса към входната врата, като почти я влачеше. Чантата й беше в лявата му ръка. Алекса постоянно се препъваше. Хората, които влизаха, видяха това и се усмихнаха, явно решили, че гаджето на младежа е пийнало повечко.

Една от външните камери показа застаналата пред хотела Алекса, която почти спи. Мъжът подаде билет на пиколото и пет минути по-късно се появи стар черен ягуар — приличаше на XJ6, от средата на осемдесетте години. Класическа кола, но в не особено добра форма. Цялата беше надрана и очукана, а задният калник беше ударен.

Пласьорът помогна на Алекса да влезе и тя легна на задната седалка. Стомахът ми се сви, а колата се измъкна от кръглата площадка пред „Грейбар“.

— Трябва ми различен ъгъл — казах аз.

— Разбира се, сър — отвърна Наджи. — Лицето му ли?

1 ... 23 24 25 26 27 28 29 30 31 ... 118
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)