Зелени сенки, Бял кит [bg]

— В онези времена работата със Страшния съд е стояла по-иначе — казал Нолан. — Това всеки го знае.

— Аз и Туи ще отнесем демоните и боговете у дома — предложил Фланъри. — Нали така, Туи?

— Разбира се!

И така продължили да обикалят из коридорите, спирайки се тук и там като група туристи в музей, като всеки на свой ред предлагал да скъта край домашното си огнище в снежната нощ по някоя скица от Рембранд и Дега, или голямо маслено платно на холандски майстор, докато не стигнали до доста стряскащ портрет на мъж, окачен в една мрачна ниша.

— Тук пък съм изобразен аз — признал старецът. — Работа на съпругата ми. Можете да го оставите където си е.

— Искате да кажете — изумил се Нолан, — че ще го предадете на огнената стихия?

— Да погледнем сега следващата картина… — подканил ги домакинът.

Най-сетне обиколката приключила.

— Разбира се — казал лорд Килготен, — ако наистина искате да спасявате, в къщата има още дузина изключителни вази от династията Мин…

— Считайте, че са опазени — уверил го Нолан.

— Един персийски килим в преддверието…

— Ще го навием на руло и ще го отнесем в Дъблинския музей.

— И чудесен кристален полилей в трапезарията.

— Ще бъде на сигурно място, докато вълненията не приключат.

— Е, тогава — рекъл старецът, ръкувайки се с всекиго поред — защо не започнете още сега? Искам да кажа, работата по опазване на националните съкровища няма да е малко. Аз пък ще отида да подремна пет минути, преди да се облека за театъра.

И като им обърнал гръб, той се качил по стълбите, оставяйки ги да гледат подире му като изоставени деца.

— Кейси — нарушил тишината очилаткото Уатс, — случайно да ти минава през миниатюрния мозък, че ако не беше забравил кибрита, сега нямаше да ни чака толкова тежка нощ?

— Господи, къде ти е чувството за родолюбие? — викнал му Риордан.

— Млъквайте вече! — казал Кейси. — Хайде, Фланъри, хващай „Залеза на боговете“ от едната страна, а ти, Туи, от другата, където на девойката й правят хубави неща. Раз, два, вдигайте!

И докато се усетят, боговете се понесли във въздуха.

Към седем часа някои от картините вече били навън, подпрени една на друга в снега, очакващи да бъдат отнесени в различни направления. В седем и петнайсет колата с лорд и лейди Килготен подкарала по алеята, а Кейси бързо строил дружината пред купчината с платна, тъй че милата възрастна дама да не види какво се случва. Всички помахали към преминаващото возило, а тя немощно отвърнала на поздрава им.

От седем и половина до десет и останалите съкровища, единично и по двойки, напуснали дома си.

Когато били изнесени всички картини освен една, Кели постоял известно време в колебание пред злощастната творба на нейна светлост, но накрая, обзет от порив на върховна хуманност, свил рамене и също я отнесъл навън в мрака.