![Проста истина [The Simple Truth - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/4/prosta-istina-the-simple-truth-bg-download.jpg)
Проста истина [The Simple Truth - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проста истина [The Simple Truth - bg]». Краткое содержание книги:
Адвокатът Джон Фиск, бивш полицай, започва разследване на убийството на своя брат, в което се включва и Сара Еванс, асистентка на единствената жена в състава на Върховния съд. Много скоро Джон и Сара се изправят пред една конспирация, която разтърсва основите на Вашингтон.
Човекът, който знае какво се е случило преди 25 години, се надбягва със смъртта.
— Може да имаш процедурни проблеми с някои от веществените доказателства.
— Може е много странна дума, не мислиш ли?
— А и самопризнанието накуцва.
— Че кога е имало свястно самопризнание? На практика обаче твоят човек е професионален престъпник. И ще подбера заседатели, дето да го пратят на сянка за дълго.
— Тогава защо да прахосваме парите на данъкоплатците?
— Какво предлагаш?
— Да му лепнеш взлом и притежаване на крадено имущество. Само махни оная гадост с огнестрелното оръжие. Така стават пет години с приспадане на отлежаното.
Джанет понечи да му обърне гръб.
— Ще се видим на делото.
— Добре де, нека са осем, но първо трябва да поговоря с моя човек.
Тя се завъртя и почна да брои на пръсти.
— Признава се за виновен по всички обвинения, включително и „оная гадост с огнестрелното оръжие“, получава десет години, излежаното го забравяме и никакво право на помилване. След това още пет години изпитателен срок. Изпикае ли се накриво, автоматично хлътва за още десет. Ако стигнем до съд, не му мърда двайсетака. И искам отговор още сега.
— Дявол да го вземе, Джанет, къде ти е състраданието?
— Пазя го за подходящ случай. Както сам се досещаш, случаите са много редки. Освен това ти предлагам златна възможност. Да или не?
Фиск потропа с пръсти по куфарчето.
— Продадено веднъж, продадено втори път — каза Райън.
— Добре, добре, разбрахме се.
— Страшно обичам да въртя пазарлък с теб, Джон. Между другото, защо не ми се обадиш някой път? Нали разбираш, в извънработно време.
— Не смяташ ли, че в подобна връзка може да се спотайва конфликт на интересите?
— Нищо подобно. С приятелите съм най-безмилостна.
Тя се отдалечи тананикайки, а Фиск опря рамо в стената и тръсна глава.
Един час по-късно той се върна в кантората и метна куфарчето върху бюрото. Набра домашния си телефон и изслуша съобщенията, като в същото време нахвърляше записки по едно предстоящо дело. Не спря да пише, когато чу гласа на брат си. Само единият му пръст трепна и изтри съобщението. Обажданията на Майк бяха редки, но не чак дотам. Фиск никога не им отговаряше. Сега си помисли, че брат му звъни само за да го ядосва. И още преди да довърши мисълта, разбра, че не е вярно. Стана и пристъпи към библиотечката, претъпкана със стари бележници и юридически справочници. Измежду тях извади фотография в рамка. Снимката беше стара. На нея той още носеше полицейска униформа. До него стоеше Майк. Гордото възмъжаващо братче и суровият по-голям брат, който вече е видял много зло в тоя свят и тепърва очаква да види още. Да, наистина бе опознал на собствен гръб най-грозните черти на човешкия род и продължаваше да ги опознава, но вече без униформа. Днес имаше само куфарче, евтин костюм и остър език. Уста вместо револвер. До края на дните му. Той прибра снимката и седна. Но изведнъж бе загубил желание за работа.
Няколко дни по-късно Сара Еванс почука, после влезе в кабинета на Майкъл Фиск. Вътре нямаше никого. Преди време бе услужила на Майк с една книга и сега искаше да си я вземе. Огледа кабинета, но не я забеляза. После зърна куфарчето му под бюрото. Вдигна го. По тежестта разбра, че вътре има нещо. Беше заключено, но тя знаеше комбинацията, защото неведнъж го бе взимала назаем. Отвори и веднага видя вътре две книги и някакви документи. Нейната книга обаче я нямаше. Тя понечи да затвори, но вместо това измъкна документите и огледа плика, с който бяха пристигнали. Според адреса трябваше да са в деловодството. Едва бе хвърлила бегъл поглед на двете писма, когато чу стъпки. Прибра документите, затвори куфарчето и го пъхна под бюрото. След миг влезе Майкъл.
— Сара, какво правиш тук?
Сара се помъчи да изглежда нормално.
— Просто дойдох да взема онази книга, с която ти услужих миналата седмица.
— У дома е.
— Тогава може ли да намина довечера?
— Малко съм зает.
— Всички сме заети, Майкъл. Но напоследък с теб става нещо. Наистина ли си добре? Да не вземеш да превъртиш от напрежение?
Тя се усмихна, за да покаже, че последното е шега. Но Майкъл наистина изглеждаше преуморен.
— Честна дума, добре съм. Утре ще донеса книгата.
— Не е толкова важно.
— Ще я донеса утре — повтори Майкъл малко сърдито и се изчерви, но веднага му мина. — Слушай, доста работа ми се е натрупала.
Той погледна към вратата. Сара пристъпи натам, хвана дръжката, после се обърна.
— Майкъл, ако искаш да поговориш за нещо, винаги съм на твое разположение.
— Добре, добре, благодаря.
Той я избута навън и заключи. Върна се до бюрото и измъкна куфарчето. Провери съдържанието му, сетне хвърли поглед към вратата.