Проста истина [The Simple Truth - bg]

Един час по-късно той се облегна назад и огледа множеството бележки, които бе надраскал. Разтвори портативния компютър и прехвърли всичко на диска. По стар навик в процеса на работа променяше думи, изречения, преосмисляше целия текст. Беше решил да пристъпи към случая като към всеки друг. Щеше да провери с максимално старание цялата информация от молбата. И най-важното — трябваше да се увери, че имената в писмото наистина са на ония хора, за които си мислеше. Ако молбата му се стореше основателна, щеше да я върне в деловодството. Окажеше ли се явно измислена, плод на размътен мозък или злобна клевета, смяташе да я унищожи.

Майкъл надникна през прозореца към отсрещната редица жилищни блокове, претъпкани с апартаментчета като неговото. Кварталът гъмжеше от млади държавни служители. Половината все още бяха на работа, другите вече спяха и до събуждането си в пет сутринта щяха да сънуват кошмари за сбъркани документи от национална важност. Само лъч от уличната лампа на ъгъла нарушаваше мрака. Вятърът набираше сила, а температурите спадаха, навярно се задаваше буря. В старата сграда още не бяха включили парното и откъм прозореца изведнъж лъхна студ. Майкъл измъкна пуловер от гардероба, навлече го и пак се загледа навън.

Никога не бе чувал за Руфъс Хармс. Ако се вярваше на писмото, бяха го вкарали в затвора още преди Майкъл да навърши пет години. Правописът му беше чудовищен, буквите криви и тромави като от тетрадка на първолаче. Другото писмо донякъде обясняваше обстоятелствата около случая и очевидно бе дело на образован човек. Може би адвокат, помисли Майкъл. Усещаше се правният начин на изразяване, макар че авторът сякаш бе искал да остане анонимен — и като личност, и като професия. Според машинописния текст военните неотдавна бяха потърсили от Руфъс Хармс определена информация. Хармс обаче бе отрекъл изобщо да е участвал в програмата, към която се водел според армейските архиви. Сега той твърдеше, че програмата е била само прикритие за едно престъпление, довело до ужасяваща съдебна грешка — юридически провал, отнел четвърт век от живота му.

Изведнъж Майкъл се обля в пот. Той притисна чело към хладния прозорец и дъхът му замъгли стъклото. Онова, което вършеше, бе равносилно на брутална намеса в човешкото право да се търси възмездие по съдебен път. През целия си живот Майкъл бе вярвал, че всекиму трябва да бъде осигурен безпрепятствен достъп до закона, независимо дали е богат или беден. Не ставаше дума за някаква временна разпоредба, която може да се отмени или обяви за нищожна. Донякъде го утешаваше единствено мисълта, че молбата така и така би била отхвърлена заради цял куп нарушения на каналния ред.