Проста истина [The Simple Truth - bg]

В този миг Джон Фиск завиждаше от сърце на Руфъс Хармс — човека, останал без брат, без нищичко на този свят. И все пак в най-важното Руфъс Хармс бе неизмеримо богат. Как можеше да вярва толкова силно? Без съмнения, без ропот, без наставления, с цялото си туптящо човешко сърце.

Фиск се взря в спокойното лице на своя приятел и се запита колко ли е прекрасно да знаеш със сигурност, че любимият човек е в един по-хубав свят, прегърнат навеки от нетленната сила на Доброто. Колцина успяват да осъзнаят това приживе? Тъй радостна смърт. Смърт като ново начало. И заради нея животът става едновременно по-нищожен и по-скъпоценен.

Фиск откъсна очи от Руфъс и се загледа към гроба. Като птица, литнала да дири зрънца, през ума му прехвръкна видението на бледа ръка под бял чаршаф. После отмина. Той заби колене в пръстта, затвори очи, наведе глава, здраво сплете ръце и най-сетне откри примирението. С брат си под земята. И с всичко над нея.