Тъй желан и толкова далечен
- Автор: Едуърдс Джейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Витанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тъй желан и толкова далечен». Краткое содержание книги:
Собственичката на детективското бюро, охраняващо дома му — смелата и красива блондинка Лейс — пък няма вкус към случайните мимолетни флиртове.
Само че принципите са си принципи, а житейските ситуации са значително по-сложно и многообразни. Комуто е писано да срещне голямата си любов, не може да се пребори със съдбата.
— Как може да ти хрумне идеята, че един ден ще изчезнеш от живота ми?! Ще трябва да я забравиш веднъж завинаги. Никога няма да те пусна.
4
— Всичко, наред ли е вече? — Лейс хвърли поглед на самолета, откъдето Джордън измъкваше инструментите. Тя и Тъмбълуид го бяха придружили до пистата.
— Да, но въпреки това ще повикам специалист да прегледа основно двигателя.
Сети се, че беше обещал на Лейс да я повози.
— Какво ще кажеш за един полет над „Тейтън Нешънъл Парк“? За него ще издържи. Мои приятели имат чудесна вила в околностите на „Джаксън Хол“. Можем да прекараме един или два дена там, преди да дойдат Сабина и Дени.
Лейс поклати глава със съжаление.
— Няма да стане! Не мога да напускам обекта, който охранявам.
— Защо не? Сама каза, че човек трябва да се развлича от време на време. Обзалагам се, че не си имала ваканция от години.
— Тук печелиш. Но не само работата ме задържа. Трябва да се обаждам от време на време на Гейл. Скоро ще я приемат в болница.
— Което значи, че освен съпруга й за нея ще се грижат квалифицирани лекари и цял взвод медицински сестри.
Джордън вече не се усмихваше. Стараеше се да прикрие раздразнението си, но Лейс го разбра.
— Това и аз го знам — тя се наведе над Тъмбълуид и го погали.
— В такъв случай идваш с мен!
Лейс стисна устни.
— Наистина съжалявам. С удоволствие бих дошла с теб в „Джаксън Хол“, но Гейл разчита на мен. Тя и без това е слаба, а с близнаците… все едно да я оставя в най-трудния момент. Как би се отнесъл ти със Сабина в подобна ситуация?
— Това ще е семеен въпрос — възпротиви се Джордан и направи нетърпелива физиономия.
— Съвсем вярно. А моето семейство са Кит и Гейл. Това са единствените близки хора, които имам.
Джордан с мъка се сдържа да изрази гласно какво мислеше за Кит Мартиндейл. Неприятно му беше, че Лейс още държи на бившия си съпруг. Но скоро, много скоро чувствата й към него — Джордън Уейд — ще надраснат всичко, което е имала някога с Кит — обеща си Джордън. Искаше да завладее сърцето й напълно. Трябваше, да го направи. С недоволна гримаса на лицето събра инструментите, натъпка ги в кожения куфар и се отправи към къщата.
Лейс го последва. Съжаляваше за малкото им скарване. Знаеше, че само да каже „да“, и цялото напрежение между тях ще изчезне. Но не можеше да предаде Гейл. Джордън трябваше да разбере това.
— Дай ми да нося някой от инструментите. Така и двамата ще имаме по една свободна ръка — тя посегна да поеме част от товара му.
Той се спря и се усмихна. Не можеше да й се сърди. Беше толкова загрижена за него. Подаде й уреда, който крепеше под дясната си мишница. Един лист падна на земята. Когато го вдигаше, Лейс видя, че е изписан гъсто с математически формули.
— Това ми изглежда като написано на китайски — възкликна тя възхитена.
Продължиха по пътеката. Мирът беше възстановен. Погледът върху бележките му й даде още един аргумент против отиването в „Джаксън Хол“.
— Не трябва ли да систематизираш бележките си от наблюденията на нефтеното находище? Трябва да се опиташ да намериш карта на местността, за да бъдеш сигурен…
— Същински Цербер си — възкликна Джордън. След това кимна в знак на съгласие. — Имаш право. Това трябва да се уреди възможно най-бързо. Хубаво е, че поне един от двама ни запазва здравия си разсъдък. Мислех си, че ще е много хубаво, ако останем за малко двамата заедно.
— Тук имаме чудесна възможност да го направим засмя се Лейс, — тази къща предлага добри възможности.
— Той въздъхна и я погледна продължително. По лицето му се сменяха изрази на учудване и веселие.
— Предложенията ти наистина са ценни. Тъкмо си мислех, че напоследък просто ме въртиш на малкия си пръст. Но все пак печелиш — ще останем тук, в Санта Фе.
Пусна куфара на земята. Взе багажа от ръцете й, след което захвърли всичко. Прегърна я и зарови лицето си в косите си.
— Но може да си сигурна в едно — през следващите дни няма да ти се удава често възможността да работиш.
В това време Тъмбълуид, който гонеше някаква пеперуда, се разлая и привлече вниманието на Лейс върху себе си. Джордън я хвана за брадичката и я накара да го погледне. Сетне прошепна със заговорнически тон:
— Не искам да те деля с когото и да било, даже с Тъмбълуид. Достатъчно време сте били заедно сами. Оттатък пред къщата има един плувен басейн. Кучето не смее да ходи там, понеже лехата с цветя е наблизо. Възнамерявам да те заведа там.