Сирените от Титан

Ако не съм бил особено добър баща или особено добър каквото и да било, то е защото бях все едно умрял дълго време преди смъртта си. Никой не ме обичаше и аз не бях много добър в нищо, не можех да си намеря никакво странично занимание, което да ми харесва и ми беше дошло до гуша да продавам тенджери и тигани и да гледам телевизия, така че наистина бях като умрял и бях стигнал твърде далеч, за да мога да се върна назад.

Тогава започнах бизнеса с Библията и ти знаеш какво стана след това. Сякаш някой, или нещо искаше да притежавам цялата планета, нищо че все едно бях умрял. Държах очите си отворени на четири, за да видя някакъв знак, който да ми подскаже какво става, но нямаше никакъв знак. Само продължавах да ставам по-богат и по-богат.

Когато майка ти ми изпрати тази твоя снимка на брега, начинът, по който ти ме погледна от нея ме накара да си помисля, че може би заради теб е било цялото това трупане. Реших, че ще умра, без да разбера какво е всичко това и че може би ти ще си този, който изведнъж ще види съвсем ясно как стоят нещата. Казвам ти, дори и полуумрял, както съм аз, ненавиждам че съм жив, без да мога да си обясня всичко това.

Причината да накарам Рансъм К. Фърн да ти даде писмото само ако те напусне късметът е, че никой не мисли и не забелязва нищо, докато му върви. Защо да го прави?

Така че огледай се наоколо вместо мен, момчето ми. А ако се разориш и някой дойде при теб с безумно предложение, съветвам те да го приемеш. Може и да научиш нещо, ако си в подходящо настроение за учене. Единственото, което аз научих, беше, че някои хора имат късмет, а други — не. Дори и възпитаник на Харвардската бизнес-школа не може да ти каже защо.