Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Безсмислено е — каза Татърсейл, — и точно това отбелязах в рапорта си. — Примижа към Дужек. — Ако изобщо е стигнал до имперския двор.
— Камилата още плува — подхвърли Калът. Дужек изпръхтя — най-близкото у него до смеха.
— Добре, кадър. Сега ме слушайте внимателно. Две неща. — Покритото му с белези лице се намръщи. — Първо, императрицата е изпратила Нокти. В града са, избиват чародеите на Пейл.
По гръбнака на Татърсейл пробяга мраз. Никой не обичаше Ноктите. Тези имперски убийци държаха отровните си ками наточени за всички и за всеки — в това число и за малазанци.
Калът, изглежда, си помисли същото, защото рязко изправи гръб.
— Ако са тук по друга причина…
— Ще трябва да минат първо през мен — заяви Дужек и ръката му се отпусна на дръжката на дългия меч.
„Има си публика. Там, в другото помещение. Обяснява на командващия Нокътя как стоят нещата. Шеденул да го благослови.“
Хеърлок заговори:
— Ще се скрият в миша дупка. Те са чародеи, не са идиоти.
Трябваше й малко време, докато разбере забележката му. „О, добре. Чародеите на Пейл.“
Дужек погледна замислено Хеърлок и кимна.
— Второ, атакуваме Лунния къс днес.
В другото отделение Върховният маг Тайсхрен се обърна при тези думи и бавно се приближи. Широката му усмивка за миг набразди гладкото му тъмно лице под качулката. Усмивката бързо изчезна и несъстаряващата се кожа отново се изпъна.
— Здравейте, скъпи колеги — каза той ведро и в същото време заплашително.
— Сведи мелодрамата до минимум, Тайсхрен, и всички ще сме много по-щастливи — изсумтя Хеърлок.
Без да обръща внимание на забележката му, Върховният маг продължи:
— Императрицата изгуби търпение с Лунния къс и…
Дужек килна глава на една страна и го прекъсна с тихия си хриплив глас.
— Императрицата е наплашена достатъчно, за да нанесе първа удара и да го нанесе здраво. Кажи го направо, магьоснико. Тук говориш на хора от първата линия. Прояви малко уважение, в името на Гуглата.
Върховният маг сви рамене.
— Разбира се, Върховен юмрук. — Огледа командния кадър. — Вашата група, аз самият и още трима Върховни магове ще ударим Лунния къс до един час. Северната кампания е привлякла повечето обитатели на крепостта. Убедени сме, че Лунният господар е сам. От близо три години само присъствието му беше достатъчно, за да ни държи нащрек. Тази сутрин, колеги, ще изпитаме издръжливостта му.
— И адски ще се надяваме, че през цялото време е блъфирал — добави Дужек навъсено. Дълбоки бръчки прорязаха челото му. — Въпроси?
— За колко време мога да бъда преместен? — попита Калът.
Татърсейл се окашля.
— Какво знаем за Господаря на Лунния къс?
— Съвсем малко, опасявам се — отвърна с присвити очи Тайсхрен. — Че е Тайст Андий — със сигурност. Архимаг.
Хеърлок се наведе и се изплю на пода точно пред Тайсхрен.
— Тайст Андий ли, Върховен маг? Мисля, че можем да сме малко по-точни по този въпрос, нали?
Мигрената на Татърсейл се усили. Усети, че е затаила дъх и следи реакцията на Тайсхрен — на думите на мъжа пред нея, както и на традиционната за Седемте града предизвикателност.
— Архимаг — повтори Тайсхрен. — Може би архимагът на Тайст Андий. Уважаеми Хеърлок — добави той малко по-тихо, — вашите примитивни племенни жестове си остават доста старомодни и някак безвкусни.
Хеърлок се озъби.
— Тайст Андий са първите чеда на Майката Тъма. Усещал си трусовете по магическите лабиринти, Тайсхрен. Аз също. Попитай Дужек за донесенията, идващи от Северната кампания. Древна магия — Куралд Галайн. Господарят на Лунния къс е Старшият архимаг — знаеш името му точно толкова добре, колкото и аз.
— Нищо такова не знам — сопна се Върховният маг, най-после изтървал нервите си. — Може би ще благоволите да ни осветлите, Хеърлок, след което ще ви поразпитам за източниците ви.
— Аххх! — Хеърлок се изпъна в стола си с изпънато от злоба лице. — Заплаха от Върховния маг. Ето, че стигаме донякъде. Отговори ми тогава не това. Защо само още трима Върховни магове? Едва ли сме чак толкова изтънели! И още, защо не направихме това преди две години?
Онова, което се надигаше, готово всеки момент да избухне между Хеърлок и Тайсхрен, бе прекъснато от Дужек, който изръмжа сърдито:
— Защото сме отчаяни и трябва много да бързаме, Хеърлок. Северната кампания е пред разгром. Пета е почти довършена, в името на Гуглата, и няма да може да получи подкрепления до следващата пролет. Работата е, че Лунният господар може всеки момент да изтегли армията си. Не искам да ми се налага да ви изправям срещу цяла армия Тайст Андий и съм адски сигурен, че никак не желая на Втора да й се наложи да отваря два фронта с идващата зад гърба й сила. Лоша тактика, а който и да е този Каладън Бруд, той доказа, че е способен да ни накара да си плащаме за грешките.